Agua Delmare

Epilogue

Тя се усмихна прехапвайки долната си устна. Сутринта след като се бе събудил имаше доста голяма сутрешна ерекция, но така и не стигнаха там, до където искаха, а сега очевидно той желаеше да довършат започнатото. Веднага щом бе излязъл бе получила онази ужасна сутрешна отпадналост и гадене, които имаше от известно време насам. Може би седмица-две? И тя дори не бе сигурна колко точно. Не искаше да му казва, дори не знаеше какво е това. Въпреки всичко не можеше да разбере какви са тези човешки болести и не предпочиташе да отиват при така наречения лекар, това я притесняваше. Докато го чакаше отново ѝ се повдигна и изтича в тоалетната на този етаж. Не знаеше на какво се дължи това и защо постоянно става. Понякога развиваше толкова огромен апетит, за да може после да изхвърли всичко обратно. Това наистина бе досадно. След като се върна забеляза, че кожата ѝ е придобила онзи блед нюанс като преди, но за разлика от тогава сега не бе здравословно да бъде такава при наличието на светлина и слънце. Намръщи се на кожата си и отиде да се види пред огледалото. Огледа се и забеляза някак по-различното ѝ лице и отпадналия си вид. Отдалечи се назад, за да се огледа по-добре и забеляза по-заформените си бедра и стомаха. Кога бе успяла да надебелее след цялото това ядене и повръщане?! Това не ѝ хареса, ако напълнееше той може би нямаше да я харесва такава. Спусна туниката си по-надолу, за да се прикрие и се върна на мястото си. Когато той слезе забеляза колко е свеж и ухаеше на приятен мъжки аромат. Той се настани до нея придърпвайки я в прегръдките си.

- Хей, какво има, красавице?-каза той галейки косите ѝ.

- Нищо.-насили се да се усмихне тя.

- Сигурна ли си? Струва ми се, че нещо не е наред. Не си била толкова бледа преди.-тя почти потръпна при тези му думи.

- Да, преди...това бе естествения цвят на кожата ми, но заради слънчевата светлина тук е доста повече като човешкия.-той я изгледа преценяващо.

- Тогава значи сега не е нормално да е такъв.-констатираше твърде бързо.

- Просто съм отпаднала, нищо ми няма.-извъртя нещата надявайки се да приключат по-скоро с тази тема.

- Ако има нещо, можеш да ми споделиш.-хвана ръката ѝ, за да я убеди в думите си.

- Не, наистина няма.-постара се да бъде достатъчно убедителна тя.

Притисна я до себе си галейки косите ѝ. Не знаеше защо, но просто не ѝ вярваше. Можеше да усети кога го лъжат и в този случай имаше чувството, че скрива част от истината. Той ѝ мислеше само доброто, просто се тревожеше за нея и ако имаше нещо бе редно да му сподели.