2356 година
Любовта идва когато най-малко очакваш. Тя се заражда точно там където е невъзможно. Но само тези, които имат смелостта да се борят за нея, са способни да я опазят.
Агуа се чувстваше много щастлива, че отношенията между нея и Ейс се затоплят. Все повече усещаше онзи трепет, а и вече имаше някакво странно чувство в стомаха, което я сполиташе всеки път щом го видеше. Невероятно бе как дори само от едното виждане той й въздействаше толкова много. Би дала всичко, за да разбере защо той ѝ влияе така. На какво се дължеше? Всичката тази сетивност просто ѝ идваше в повече, след като до преди това не бе изпитвала нищичко. Мислеше, че са успели да я възпитат да бъде като тях, но явно е грешала. Това просто е било дълбоко заспало в нея, но никога не е липсвало. Сега дори се убеждаваше в това. Ейс ѝ бе помогнал да го открие и навярно щеше да му бъде благодарна и за това. Той бе много по-достоен мъж от всеки акуот, който е познавала.
Ейс сякаш не бе толкова объркан, защото започваше да осъзнава какво се случва в него. Дори да го отричаше и да смяташе, че е нередно то бе факт. Той бе започнал малко по малко, но толкова силно да се влюбва в Агуа. Нейното присъствие, крехката ѝ снага, нейната невинност... Всичко това го караше да си представя неща, които не би трябвало, не и с нея. Тя не заслужаваше подобно отношение. Всяка друга, но не и тя. Смяташе, че ако си въобразява тези неща по-скоро опетнява нея, защото тя бе най-прекрасното създание, което някога бе виждал и в толкова много отношение бе съвсем невъведена, но достатъчно истинска във всичко, което правеше. Бе решил днес да я покани да отидат в някое денсплейс. Надали знаеше какво е танцуването и с радост би й го показал. Ако можеше би ѝ показал всичко.
Потърси я в къщата и я откри в градината гледайки сините рози. Усмихна се при вида ѝ и се приближи с голяма неохота, защото щеше да развали този прекрасен момент, понеже точно сега тя бе красива и този миг нямаше да се повтори.
- Не забелязах, че си тук.-каза тя докато се изправяше.
- Не исках да те прекъсвам.
- Няма нищо, просто се любувах на цветята.-накрая се позасмя. Стараеше се да свикна с тези нови за нея определения.
- Да, забелязах.-каза той и реши да поеме към същинската част.-Исках да те поканя тази вечер да отидем в един денсплейс.-тя го погледна озадачено.
YOU ARE READING
Agua Delmare
Science FictionАвтомобилни състезатели, високи скорости и адреналин на пълен капацитет. Ейс Рейсър е безстрашен, смел и дързък пилот. Спускащ се по пистата с най-усъвършенстваният автомобил на века. Нищото друго не е важно освен състезанията... Агуа е необикновена...
