Agua Delmare

Chapter 10

2356 година

Всеки влиза в живота ни с причина. Когато най-малко очакваш се появява правилният човек. Ако се питаш защо преди това не се е получавало никога, то е защото сърцето ти е чакало точно него през цялото време.

Агуа се събуди в удобното легло. Преди не можеше и да си представи, че хората могат да живеят толкова добре. Та те бяха истински късметлии! Разполагаха със свобода на избора и бяха щастливи, какво повече можеше да желаят? Завиждаше им, защото те имаха това, което тя не бе имала никога. Изправи се и отиде в банята. Бе ѝ обяснил как да ползва всичко ако желае, но той дори не подозираше какво ще стане когато се намокри. Свали дрехите от себе си и отиде към огромното нещо, което той бе нарекъл вана. Ако беше права, другото нещо, душът, нямаше да е добра алтернатива. Напълни я с вода и щом бе готово влезе в нея. Щом остана изцяло прикрита под водата стигаща до шията ѝ трансформацията се случи. Опашката ѝ отново се бе върнала. Знаеше, че ще стане така, но и всъщност малко ѝ бе домъчняло за нея, тя бе акуота и бе родена такава, а сега с тези крака.. Не беше себе си. Опашката бе дълга и излезе извън ваната висейки отвън. Тя се пресегна към шишенцето с едно от нещата, които ѝ бе обяснил и сипа във водата.

Стоеше сигурно над половин час във водата, за да се наслади на своята опашка. Липсваше ѝ, от толкова отдавна не бе плувала. Цялата вода бе покрита от пяната и с това и цялото ѝ тяло. Докато си седеше вратата се отвори и тя рязко се обърна натам. Видя току-що станалото момче, което я гледаше втрещено.

Ейс се бе събудил преди минути, но никак не му се ставаше и бе полежал малко преди да стане. Щом се реши тръгна към банята без изобщо да се замисли, че може да не е свободна. Натисна дръжката и влезе, а гледката вътре бе повече от неочаквана. Агуа беше във ваната, но друго, което повече го изуми бе опашката, която видя да виси извън нея. Как така тя имаше пак опашка?! Да не би да се бе върнала, а краката да бяха за кратко? Нищо не разбираше и едва след дълго вторачване се окопити да проговори.

- Опашката ти.. как отново се озова с нея?-тя се подсмихна.

- Никога не съм я губила, това съм аз. Краката са временни само на сушата, в това се състоеше онова, което направих, за да ги получа.-сега вече разбираше

- Значи всеки път щом влезеш във вода опашката ще се връща?

- Да.-кимна тя.