Agua Delmare

Chapter 13

2356 година

Много често вършим неща единствено заради тръпката породена от тях. Ние харесваме фактът за тях, а не самите тях. Понякога ни харесва само идеята да бъдем такива, но не и действително да сме.

Агуа му бе разкрила толкова много. Бе открила душата си за него и той трябваше по някакъв начин да ѝ върне този жест. Тя му се бе доверила, а той все още дори не й бе разказал нищо. А самият той бе заявил, че са приятели и че тя може да му вярва, но не бе ли това двустранно? Ако не дадеш, няма как да получиш. Трябваше да ѝ разкрие нещо и от своя свят, за да го опознае малко по-добре. Не го биваше с думите особено много, но знаеше кое най-добре ще говори за него – пистата, автомобилите... Те щяха да ѝ разкажат това, което той не можеше.

Тя тъкмо се оправяше гледайки отражението си в огледалото. Бе облякла нещото, което той бе нарекъл джинси и една блуза. Изглеждаше толкова нормална. Хвана косата си на опашка този път без да пуща кичури отпред и я завърза с една панделка. Усмихна се на отражението си и стана. Слезе долу, за да потърси Ейс и да чуе мнението му. Не знаеше защо го искаше, но бе сигурна, че иска да знае какво мисли той за нея. Откри го облечен да за тренировките си. Щом я видя се възпря от това, което щеше да казва и я огледа от горе до долу.

- Как изглеждам?-свенливо попита тя.

- Красива си.-изплъзна се от устата му преди да може да го възпре. Не знаеше какво ще си помисли тя след това и изруга наум.

- Благодаря.-сведе засрамено погледа си и забеляза поруменяването на страните ѝ.

- Исках да те попитам нещо. Би ли дошла с мен на пистата?-не очакваше да я помоли точно това. Гледа го изумено няколко секунди преди да отговори.

- Да, с удоволствие.

- Добре. А сега ела да ти покажа един истински автомобил.-той я прикани подавайки ръката си към нея.

Тя подаде своята и той я пое обхващайки я съвсем нежно. Тръгнаха навън и спряха пред бялата кола, която бе виждала в Сферата. На живо бе дори още по-изумителна! Престраши се да докосне метала и страхът ѝ от непознатото започваше да отминава. Добре, нямаше нищо живо в нея. Той ѝ отвори вратата вдигайки я нагоре и тя огледа как да се качи. Щом го стори той затвори и заобиколи сядайки на мястото до нея.