Agua Delmare

Chapter 5

2356 година

Единственият начин да получиш повече информация е да разучиш. Без да обиколиш едно място няма как да го опознаеш по-добре. Можеш да откриеш най-невероятните неща когато най-малко очакваш.

От няколко дни Агуа бе на планетата Земя. Опитваше да свикне с обстановката, но толкова неща бяха различни, та не можеше да се приспособи. Всичко ѝ бе така странно и непознато. Успяваше да преживее, но не бе като у дома. Тази планета бе толкова по-различна. Имаше широко небе и атмосфера, докато Уран бе изцяло съставен от вода и газова обвивка, която не позволяваше да се излезе над повърхността и обитателите живееха постоянно под морското равнище. Беше се застояла на онова място и го бе превърнала в свое, но след толкова дълъг застой беше време да проучи къде по-точно се намира. Не бе срещала други човеци наоколо, може би бе по-рядко населено? Нямаше никаква представа. Насочи се на север и заплува към другия край. Когато достигна дестинацията си забеляза, че тук минава някакъв път. Странно, това също ѝ бе познато. Присви очи и се приближи, за да огледа по-добре. Без да се съобрази за безопасността си, се приближи повече от допустимото и надзърна над моста. Това приличаше на онази земя, по която онзи човек и останалите се надпреварваха! Само че бе друга, но със същото предназначение. Преглътна тежко и се отдръпна автоматично щом чу шум. Скри се под водата и застина там докато опасността премине. След малко се показа плахо и забеляза пристигането на една от онези метални кутийки и я разпозна. Скри се зад една скала, за да наблюдава иззад нея. Застана на началната позиция и я запали. Тя тръгна с огромна скорост, от която цялата потръпна. Да го видеше на живо беше много по-различно от далечния образ, с който разполагаше. Направи няколко обиколки и накрая спря като доста бе нагорещил и земята, и нещото си. Видя, че слиза от него и сваля това от главата си. Беше той, истински от плът и кръв! Сърцето ѝ препусна ускорено в гърдите. Разроши гъстата си, черна като мрака, коса и остави онова вътре в голямото метално возило. Свали ръкавиците си и тях също остави. Най-накрая се насочи към огражденията на моста където бе тя. Това я уплаши, мислеше че идва към нея, защото я е видял. Скри се веднага зад скалния отломък и изчака да разбере какво ще стане, а междувременно сърцето ѝ думкаше срещу гръдния ѝ кош сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Щом не се случи нищо реши само да надникне да провери какво прави. Видя го опрян на металните основи гледащ в далечината. Очевидно не бе дошъл заради нея и това я успокои значително.