Agua Delmare

Chapter 11

2356 година

Чувствата, които ни объркват, много често са точно тези, които ни правят щастливи. Истината е, че вътрешното ни „Аз" знае по-добре какво искаме. Ако го оставим да ни води, то ще избере правилния път.

Ейс бе много объркан от собствените си чувства. Това не можеше да се случва на него. Той бе роден състезател, единствено това бе важното. Не му трябваше нито приятелка, нито нищо в живота му. Ала това, което правеше за нея напълно противоречеше на принципите му до този момент. Не разбираше защо тя е изключение, той ли го бе допуснал или какво? Не биваше, нямаше да го допусне. Крайно време бе да възобнови тренировките си след като не бе стъпвал на пистата от толкова време насам. Бе твърде необичайно за него, направо недопустимо, но ето че се бе случило. Заради нея бе отделил огромна част от времето си и все още не можеше си отговори на въпроса защо. Не можеше да каже, че е защото я харесва по един по-специален начин или пък, защото смяташе, че е длъжен да го стори след като тя си няма нищо и никого. Не, по-скоро го правеше по свое желание, защото искаше. Нещо отвътре му диктуваше, че това трябва да стори и се чувстваше правилно помагайки ѝ. Тя бе едно непознато на никого същество, което бе попаднало на Земята по някаква случайност и той не знаеше каква. Ако някой друг я бе видял, а не той навярно щеше да свърши като научен експеримент в някоя лаборатория. Щяха да гледат на нея единствено като обект на своите изследвания, нищо повече. Тя нямаше да си е тя, а щеше да я определят като „то", съществото, сякаш е предмет, а не живо, дишащо създание. Радваше се, че я намери той, защото можеше да ѝ помогне така както никой друг.

Облече състезателния си екип и се приготви да излезе. Минавайки през всекидневната я видя да разглежда ТВ системата. Опитваше да смени канала, но не ѝ се получаваше. Той се подсмихна и отиде до нея. Протегна ръка измествайки образа надясно. Благодарение на това картината се смени с друга.

- Еха!-не бе виждала подобно нещо до този момент.

- Ако искаш да сменяш просто го мърдаш с ръка. Всичко е на принципа на тъч, така че докосни екрана, за да направиш каквото искаш.-усмихна се леко.

- О, разбирам.-чак сега го огледа как бе облечен. Така го бе виждала единствено когато се състезаваше.

- Аз ще отида на пистата, за да тренирам.-тя го гледа няколко секунди преди да проговори.