Agua Delmare

Chapter 7

2356 година

Никой не възприема различните, точно защото са различни. Хората смятат чудовищата за такива, защото изглеждат така, а самите чудовища мислят същото, но за хората. В крайна сметка няма добри или лоши, има само различни гледни точки.

Агуа не бе виждала отново онзи човек колкото и да искаше. Беше съвсем сама сред неизвестното и се чувстваше по-зле дори когато бе в крипторията си без жива душа наоколо. Там поне знаеше, че е у дома, а тук беше като пришълец. Завинаги ли щеше да остане приклещена тук? Но как щеше да живее? Това не бе нейния дом и винаги имаше опасност да я забележат, а тогава щяха да я отведат, за да я изследват с онези джаджи и многобройните си технологии. Щеше да остане едно опитно зайче до живот ако това се случеше. Не искаше да е вечно бдителна и нащрек. Това не бе живот, а истинско проклятие! Плувайки по дъното реши да изплува и да види къде се бе озовала, защото забеляза стесняването около нея. Сигурно се бе отклонила докато бе замислена. Изплува предпазливо и се огледа. Морето се бе стеснило. По-точно тя бе навлязла в реката, вливаща се в големия воден басейн. Ако щеше да продължи трябваше да е изключително внимателна иначе можеше да бъде забелязана. Гмурна се обратно и продължи напред.

Ейс бе излязъл сред природата. Искаше днес да отиде при езерото и да поплува на спокойствие. Имаше нужда да се разсее някъде сам извън всичко останало. Беше взел няколко неща със себе си и бе излязъл. Отиде на любимото си място от дете където родителите му го бяха водили неведнъж. Свали блузата и панталоните си оставайки по боксерки. Гмурна се във водата и започна да плува с изящество и лекота.

Агуа отново усети промяна, пак се разширяваше. Щеше да изплува когато видя човешки крака в далечината. Виждаше отлично под вода и този път се уплаши наистина. Огледа се за някое скривалище или скала и забеляза една. Отиде зад нея и предпазливо се подаде над водата. Ала не очакваше да види него. Преглътна тежко и се опря на камъка, за да не издаде някакъв неволен звук. Той плуваше изключително добре, въпреки че нямаше опашка. Косата му бе мокра и сега ѝ се струваше, че изглежда не по-малко добре от преди. Остана да го наблюдава така, защото колкото и да ѝ се искаше не можеше да си тръгне. Нещо я задържаше там и трябваше да остане на всяка цена.

Той се гмурна няколко пъти и реши да излезе, за да си почине за малко. Стъпи на брега, а капчиците вода се стичаха по тялото му. Беше с гръб към езерото насочвайки се към нещата си. Неволно се бе обърнал за части от секундата и сякаш в полезрението му попадна нечий силует. Когато се обърна, за да фокусира по-добре чу плисването на водата. Не си въобразяваше, там действително имаше някой.