Agua Delmare

Chapter 25

Ейс работеше усилено над колата си. Трябваше да е повече от съвършена за състезанието. Знаеше, че те ще използват достатъчно мощни двигатели и всякакви забранени допълнения, така че трябваше да е подготвен. Нямаше време, а какво да прави – много. Бе в гаража почти ден и нощ. Заради новия усъвършенстван транспортер със свързан ядрен механизъм. Бе решен да конструира най-добрата кола на века и щеше да го направи. След като баща му се бе оттеглил от състезанията бе основал собствена фирма за сглобяване на автомобили, което го бе научило на много неща. Сега всичко сякаш си намираше приложението и бе цялостно. Изправи се и забърса челото си. Още малко и щеше да е напълно готова, но не и преди да добави още няколко механизми и технологии към нея.

Агуа се чувстваше някак странно и не разбираше защо. Сякаш вътрешно нещо ѝ подсказваше, че ще се случи, но не знаеше какво. Стоеше във всекидневната, сама, както напоследък се случваше. Реши да му даде шанс и да е търпелива докато мине състезанието. Виждаше колко е важно то за него и не бе редно да го спира или да му пречи. То бе неговата най-голяма страст, може би го обичаше дори повече от нея, но можеше да се примири и с това. Въздъхна тихо когато изведнъж усети някаква болка в гърдите си и извика. Бе изпитала подобно нещо един-единствен път и то бе преди онази магнитна буря. Не, нещо лошо щеше да се случи и то много скоро. Хвана се за най-близкото нещо до нея ала сякаш краката ѝ не я държаха. Точно преди да се свлече на пода усети нечии ръце да я обгръщат.

Ейс точно бе влязъл в къщата, за да си вземе чаша вода когато бе чул викът ѝ и това го стресна. Видя как се държеше за гърдите и изпитваше някаква очевидна болка. Щеше да падне, но той се намеси светкавично и я улови точно навреме. Занесе я на креслото държейки горната половина на тялото ѝ в скута си. Опита да я събуди, но не ставаше и не разбираше на какво се дължеше това.

Оусеана се озова първа на чуждата планета. Бе преминала през времевия континуум и чувството не бе никак приятно. Всеки слой, през който бе преминала се бе запечатал в ума ѝ и това изобщо не ѝ харесваше. Най-сетне се почувства по-добре насред водата и изчака появяването на останалите. Минути по-късно те се озоваха също като нея – от нищото. Само че тя знаеше къде бе това нищо. Щом Консулът се осъзна, една ехидна усмивка бе изписана на лицето му. Агуа вече бе в ръцете му.

- Нека уведомим серита Агуа за присъствието ни.-той погледна към Оусеана, която се усмихна подло.