Agua Delmare

Chapter 21

- Спокойно, аз няма да те обучавам да ми правиш нов портал, вече си имаме един.

- И как... какво ще трябва да направя аз?

- Ти си ключът към отварянето му от другата страна, където ще бъдем, но за сега си доста неопитна и с малко практика на други неща вярвам, че ще можеш да успееш.

- Но трите серит... те...-ето какво било. Не искала да ѝ се случи същото. Изсумтя недоволно и скръсти ръце.

- Аз не те карам да правиш всичко от тук и това, което научиш ще ти трябва само докато върнем Агуа обратно. Нито ще опитваш да направиш нов портал, което е погубило тях, нито да отключваш нови сили.-това донякъде я успокои, но никак не ѝ се нравеше да използва тази книга.

- Добре, ще направя каквото е необходимо, за да я върнем обратно.-точно това искаше да чуе. Подсмихна се доволно и постави книгата пред нея на масата.

- Много добре, тогава можем да започваме.

Разгърна на първата страница където бяха най-лесните неща. Нямаше да я учи на нищо, което може да използва по-късно по някакъв начин. Знаеше точно какво да използва и то само, за да я накара да отвори портала за връщане, но не и друго. Ако случайно решеше, че е достатъчно силна, щеше да открие колко заблудена е била по трудния начин.

* * *

Няколко часа в безуспешни опити да направи нещо правилно. Каквото и да ѝ дадеше тя бе ходещ провал. Една трета от опитите ѝ се обръщаха срещу нея, втората част върху него, а третата – напълно нищо не ставаше. Ако трябваше да сравни Оусеана с Агуа щеше да открие една огромна разлика. Оусеана бе страхлива, неопитна и слаба, а Агуа – нейната абсолютна противоположност. Та тя дори се бе осмелила да гледа в Сферата за собствени цели просто така, което показваше колко е дръзка и неконтролируема. Тези две черти наистина ненавиждаше у нея, но и започваше доста да се усеща липсата ѝ. Тя си вършеше задълженията хилядократно по-добре. Тази дори след хиляда години не вярваше да постигне повече от това, което бе.

Оусеана се ядосваше на самата себе си. Не умееше почти нищо. Каквото и да опиташе не се получаваше. Въздъхна ядосано и се изправи за пореден път. Отвори на произволна страница и прочете написаното. Промълви словата и изчака да разбере какво ще стане. Усети пареща болка в рамото си. Стисна здраво зъби, за да не извика, но бе по-силно от нея. Мястото засия с мека виолетова светлина редом с очите ѝ. Това бе цветът на нейната коса и опашка. След като приключи забеляза, че сега имаше някакъв знак на рамото си.