Agua Delmare

Chapter 7

Агуа се уплаши, той я забеляза! Потъна бързо под вода, но знаеше, че не толкова, за да не чуе плисъкът от нейното навлизане. Как можа да допусне това?! Трябваше да се махне, веднага. Обърна се, за да заплува по обратния път, но чу повторно плясване и знаеше, че той е влязъл отново и идва към нея.

Ейс наистина видя жена. Беше там, зад скалата. Доплува до онова място, но не видя никого. Гмурна се, за да огледа под водата и забеляза странен силует пред него. Беше решен да разбере коя е и защо го следеше. Умееше да плува бързо и този път определено се нуждаеше от уменията си. Тя се движеше право към другия край, но там завършваше просто с другия бряг, нямаше къде да избяга.

Той бе плътно след нея, но не биваше да позволява да види опашката ѝ. Не биваше да научава коя или по-точно каква е. Посоката, в която бе тръгнала се оказа грешна и там където отиваше не бе реката. Спря и се огледа трескаво, ами сега накъде? Щеше да продължи напред до където можеше. Усети докосване до опашката си и погледна назад. Но как?! Кога я бе достигнал? Тя изпищя и се дръпна от него плувайки с всички сили напред.

Какво...какво беше това?! Мислеше, че е кракът ѝ, но на допир бе хлъзгаво и люспесто. Все едно докосна риба! Но как бе възможно това?! Спря се за миг и излезе на повърхността, за да си поеме дъх. На слънчевата светлина през кристално чистата вода забеляза, че достига до задънен изход, а и тук ставаше по-плитко. Приближи се бавно към нея, но този път нямаше да я пусне.

Край, беше достигнала пределите на малкото езерце. Сега бе приклещена тук и той щеше да я видя. Бе толкова уплашена, че не знаеше какво да стори. Стоеше под нивото на водата колкото и плитко да бе, защото се боеше. Той се приближи и се наведе към нея. Този път я стисна за опашката и тя се изправи опитвайки да се измъкне. Погледна към него с големите си уплашени очи сякаш молейки го да не я наранява.

Той я хвана, наистина го стори, но това...това не го бе очаквал. Тя излезе над водата и я видя. Имаше най-странния цвят коса, който бе виждал, но не той бе най-впечатляващия. Очите ѝ го гледаха умолително и изплашено, мислеше си, че ще я нарани, можеше да се прочете това дори от километри. Ала техния цвят... приличаха на стъклени и нещо в нея сякаш го срази. Може би жалния поглед, а може би нежните черти. Спусна погледа си надолу по тялото ѝ. На гърдите си имаше някаква феерична материя, която почти прозираше и това предизвика смущение у него. Него, който не обръщаше внимание на нищо друго освен състезанията! Продължи още надолу и тогава остана напълно смаян. Тя беше... тя имаше... преглътна тежко и осъзна, че все още я държи и то доста силно съдейки по пребледнялото ѝ лице. Пусна я шокирано и отстъпи назад. Тя не бе човек, това не можеше да е човек!