Agua Delmare

Chapter 5

- Щастлив ли съм или само се заблуждавам? Състезанията са моята страст, би трябвало да съм.-зададе си сам въпрос.

Имаше приятен мек тембър, от който кожата ѝ настръхна приятно. Сякаш я бе погалил с перце, което бе пробудило всяка нервна клетка в тялото ѝ. От близо бе дори по-красив. Очите му бяха невероятно сини, все едно бяха два скъпоценни камъка наместо очи. Очевидно и него го терзаеше нещо. Искаше да го накара да се усмихне, не го бе виждала такъв никога. Безшумно се и използва силите си, за да повика онова приятелче, което бе способно да накара и най-нацупения човек да се усмихне. То се появи след броени минути и заприпка около нея. Тя го насочи към където трябваше и то изплува весело. Той почти подскочи уплашено, но щом видя, че е делфин се успокои.

- Хей, приятелче, как дойде тук?-заговори го той. Беше права, той се усмихваше.

Имаше най-чаровната усмивка, която някога бе виждала. Видя как тръгна на някъде и слезе по един мост, който водеше към водата. Седна на ръба му и се наведе към животното. То издаде обичайните си звучи и изглеждаше така сякаш се смее. Той подаде ръката си, а делфинът сякаш само това бе чакал, подаде муцунката си. Той го погали и се засмя.

- Ти си много добър делфин!-той сякаш го разбра и се превъртя, с което го опръска и той се предпази с ръце.-Хей, не прави така!-възнегодува той.

Делфина излезе повече и го подръпна, с което наруши равновесието му и той цопна във водата. Отстрани изглеждаше малко смешно затова тя се изкиска като прикри устата си с ръка. Веднага след това обаче се стъписа. Той беше във водата, където бе и тя. Трябваше да се махне от тук, незабавно! Подплашено заплува към дъното, където се надяваше да не бъде забелязана. Този път пулсът ѝ се ускори не защото се почувства поласкано, а от уплаха. Забеляза краката му, които се движеха и очевидно си играеше с животното. Постоя известно време докато не забеляза, че изчезна. Явно бе излязъл и това ѝ даде сигурност отново да се покаже. Видя го отново, но този път целият мокър. От него се стичаше вода и оставяше диря след себе си. Върна се при металното си возило и се качи. Може би си отиваше у дома, за да се преоблече. Въздъхна тъжно, всичко хубаво си имаше край. Щом се отдалечи до толкова да не може да го види повече, тя също реши да се върне в своя нов дом.

Мислеше си за толкова много неща преди да заспи. Как покорно изпълняваше задълженията си на серит, как тайно гледаше през Сферата, днешното наблюдение на онова момче... Накрая умората надделя и тя се унесе. Странно бе, че тук се уморяваше по-бързо, може би се приспособяваше към земния живот, кой знае.