You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 15

LORAN

Усетих как ме изблъска в стената и след това атакува устните ми. Опитах да го избутам, но той беше по- силен и хвана ръцете ми. Упорстваше да отговоря на целувката, но аз стискайки здраво устни, не му давах желания достъп.

- Отговори ми! - почти извика и се отдели, а аз го гледах уплашено. Той отново впи устните си в моите. Отново не му отговорих. В какво се забърках? Той леко ме стисна за дупето, а аз тихо изпищях и това му даде възможност да надникне с език в устата ми. След което започна да съблича тениската ми. Опитах се за до го спра, но той хвана ръцете ми и ги опря на стената над главата ми.

- Слушай какво. Не ме интересува дали искаш или не искаш. Вече си моя. Завинаги - каза и показа пръстена си, който красеше ръката му. Годежния пръстен, а аз заплаках. Той започна да целува врата ми жадно. Защо го обичам? Защо съм готова да търпя този тормоз заради него? Защо обичам Зейн Мелтън?

Събудих се, рязко изправяйки се от леглото и дишайки тежко. Сълзи се стичаха от очите ми, като порой.

- Какво стана? - чу се притеснен глас и веднага някой застана до мен в седнало положение. Зейн. - Добре ли си? - попита и се опита да ме докосне.

- Не ме докосвай - проплаках и се отдръпнах.

- Лорън, какво ти има? Кошмар ли сънува? -  попита притесено, но знам, че всичко това е една игра. Дори какво правя тук? Защо съм в гостната при него? Коя съм аз? Какво ми става за бога?!

- Махай се от мен - казах със стичащи се сълзи и се изправих.

- Лорън, кажи ми какво става! - изправи се и дойде мен. Започнах да вървя назад държейки завивката, с която се бях завила, а той се приближаваше. Накрая просто се опрях на стената и когато беше на нищожни сантиметри от мен, изпуснах завивката, тъй като вече ръцете ми трепереха неконтролируемо. Какво се случва с мен? Сълзите вече бяха засъхнали и спрели да текат от очите ми. Той огледа лицето ми и започва да приближава главата си към мен.

Не можех да мръдна. Все едно бях в парализа.

Той ме целуна бавно и нежно и постави ръцете си върху лактите ми опитвайки се да поддържа целувката. Не знам какво се случва с мен. Сърцето ми започна да тупти неконтролируемо, сякаш следващия момент ще изкочи. Отговорих. Аз просто отговорих на целувката му.

Коя съм аз? Нали го мразех? Какво се случва с мен? Коя съм аз и защо съм тук? Нали го мразех? Какво се промени?

Той се отдели бавно и след това ме погледна в очите. Отмести един кичур коса зад ухото ми.

Всичко е толкова прецакано.

Какво ми става?

Какво се промени?

Боли ме. Заболя ме, но ми хареса.

Защо ми хареса? Не знам.

Защо ме боли? Защото първата ми целувка е с човек, който мразя.

А аз мразя ли го наистина? Не знам. Не знам дали го мразя, по дяволите! Не знам.

- Сега ще ми кажеш ли какво сънува? - попита и ме погледна загрижено в очите. Толкова ми се иска тази загриженост да е истинска, но уви. Не е.

- Сънувах как едва не ме изнасили - казах, а той разшири очи. Добър актьор е. Моите очи се насълзиха при спомена за съня ми. Беше толкова реален. Сякаш имах чувството, че това ще се случи. Оле, божичко. Какво ми има?

- Няма да го направя, на никое момиче не бих го причинил. Още по-малко на теб. Не съм толкова гаден - каза и погали бузата ми. - А сега спри да плачеш и ела да легнем отново - каза и се наведе като взе чаршава и ми го наметна. Сега забелязах, че беше само по някакво спортно долнище без тениска, но не обърнах особено внимание. Поведе ме към леглото, легнах, а той до мен.

- Утре. Ще ходя на една екскурзия от училището. Знаеш ли кога тръгваме? - попитах го, след това подсмърчах.

- Да, спокойно. И аз ще ходя. Ще те закарам.

- Но нали взеха колата ти?- попитах объркано.

- Спокойно. Ще те закарам. Сега нека да заспиваме, защото е два през нощта. Ела насам - каза, а аз без да се възпротивявам се доближих до него. Той ме прегърна и ме намести, така че да поставя глава върху гърдите му. Можех да чуя ритъма на сърцето му, който не бе по-малко ускорен от моя. Той започна да си играе с косата ми, което успяваше ме успокои. Да ми достави едно чувство за безопасност и уют.

Но защо? Защо ми влияе така? За бога, кой е той и коя съм аз? Какво правя тук при врага? Какво правя при Зейн Мелтън?

Накрая се отпуснах и заспах сгушена в заклетия ми враг и сигурно момчето, което ще ме разруши.