You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 7

Още пет минути и Зейн ще е в парка. Боже ще се поболея! Какво ми става? Трябват ми успокоителни! Не, не какви ги мисля?! Аз не съм зависима от хапчета или не се ръководя по тях! Нечия ръка ме хвана за рамото и ме изкара от мислите ми. Подскочих и се обърнах. Беше Зейн. Първо ме погледна със сериозно изражение, но после омекна и се усмихна някак зловещо.

- Здравей - казах. Този път умивката му беше донякъде миловидна.

- Спокойно. Няма да ти направя нищо. Поне за сега - каза, а аз го изгледах погнусено и избутах ръката му. Тръгнах на ляво. - Ъмм... Гилбърт? Колата ми е в другата посока - засмя се. Кучи син! Спрях се и издишах тежко. Обърнах се на пети и тръгнах в другата посока. Минах покрай него с наведена глава и бързи крачки. Като минах през него той само се засмя и ме последва. - На сам - посочи ми една кола. Но не каква да е кола. Струваше поне 50 000 щатски долара. Разглезен богатаж. Е може да я е спечелил от тото, не се знае, мислено се засмях.

Дойде да ми отвори, но аз го спрях.

- Мога и сама - казах и си отворих врата. Като влезнах я затръшнах. Като бях малка баба ме наричаше козлето боц.
Той само постоя малко отвън и въздиша, след това заобиколи, и се настани на шофьорското място. Знам, че съм груба с него, но той си го заслужава. Все пак първите два дни той да не се държеше по-различно от мен в момента?!

- Хей, Ел... - преди да продължи го прекъснах.

- Само приятелите ми ме наричат така. А ти не си един от тях - казах ядосано, но май прекалих. -Извинявай - казах и наведох глава. Видях с периферията си как ме погледна и после върна погледа си върху пътя.

- И за какво? Според всички съм психопат! След като онзи шибаняк Стайлс прекара две седмици в болница всички ме мислят за психопат! Всички му се притекоха на помощ! А какво остава за мен?! Да се размотавам с онези затънали тъпанари, защото си нямам никого. Я чакай малко. Какво правя? Защо ти ги дрънкам тия? Защо ти разказвам за ебания си живот?! - извика и удари по волана. Този човек си мени настроенията по-бързо и от климата в Англия. Подскочих и го изгледах стреснато. Беше почервенял и стискаше здраво волана. Хари беше прав, че се ядосва лесно.

- Защо с Хари си развалихте приятелството? - казах неуверено, заради реакцията му.

- Страх ли те е? - попита, а аз го изгледах неразбиращо.

- Какво имаш предвид? - попитах и го погледнах. Целият беше почервенял личеше му, че е доста ядосан.