You Deserve Nothing [СПРЯНА]

"You Deserve Nothing" - Пролог

Навън вече беше се стъмнило. Страх ме е да се прибера. Как ли са се притеснили родителите ми? Ужасно. Просто ужасно. Не искам да се прибирам, но ако не го направя ще се притеснят още повече. Защо все на мен?! Нищо чак толкова лошо не съм направила, а все всичко, което не е добро, се случва на мен. Вървях по мрачните улици на Манчестър и мислех какво ли ще правя?

Толкова ли много искам от живота си?! Просто да бъде справедлив, това е. Нищичко. Съвсем нищичко друго не искам.

Сигурно директора им се е обадил. Но въпроса е какво им е казал? Клифорд много обича да преувеличава, а е средата на първия срок и ме е нарочил, суперзле.

Стоях пред врата. С голяма неувереност извадих ключовете си и ги вкарах в ключалката. Дано поне брат ми да е тук. Няма да ми се развикат толкова, няма да пострадам чак толкова. Отворих вратата и плахо влязох. Баща ми изкочи от нищото, буквално! И както очаквах, започна да крещи.

- Къде беше досега, Лорън?! Знаеш ли колко се притеснихме и на всичкото отгоре директора ни звъни да ни се обяснява как си хваната с наркотици в училище?! Дрогираш ли се?! Кажи ми дрогираш ли се, защото аз и майка ти не сме отгледали някаква наркоманка! Така ли посрещаш есенната ваканция, а?! - викаше толкова силно, за пръв път го виждам в такова състояние. Не се сдържах, всичко ми дойде в повече тези дни. Как му хрумна през ума, че се дрогирам?! Апсурт!

- Не се дрогирам! Как ти мина през ума въобще, татко?! А този шибан Клифорд ме е нарочил от началото на годината и преувеличава във всичко! - започнах да крещя също като него и след това усетих пареща болка на лявата си буза. Сълзи започнаха да се образуват в очите ми, но още ги сдържах.

- Не говори така! - започна да вика отново, а увереността ми се изпари. Изпари се така неочаквано както и дойде. - Писна ми от теб! Не съм отгледал такова нищожество! От тук нататък няма да живееш тук! Местиш се в Лондон - като каза последното го погледнах. - Още утре ще заминеш, ясно?! Ще си наемеш апартамент и ще се грижиш сама за себе си! Писна ми да ме е срам да те нарека своя дъщеря! Повече няма да ни търсиш за нищо! Ние вече не сме ти родители докато не докажеш, че можеш да се грижиш сама за себе си или поне докажеш, че не си ни нищожество, каквото изглеждаш! Вече те отписахме от това училище! Сега ще си търсиш сама ново! - извика.