You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 10

- Така. Къде е най-близката автобусна спирка? - попитах вече когато излязохме и Анн заключи вратата.

- Няма да ходим с автобуса. Няма нужда - каза и застана до мен.

- Ами няма как да стигнем пеша - казах, а тя се усмихна и погледна зад мен. Но след това усмивката ѝ се скри. - Какво става? - казах и се обърнах. - Какви са тези две коли?

- Едната е на шофьора ми, който ще ни закара, а другата е на Найл Хийлс. Един от приятелите на Зейн - каза. - Не показвай емоция. Бъди като тях - безчувсвена - прошепна в ухото ми, а аз кимнах. От едната кола, черен Range Rover, излезна момче с мръсно руса коса. Беше със слънчеви очила. Започна да се доближава до нас.

- Здравей, Анн - каза набързо и свали очилата си. Имаше красиви сини очи.

- Здравей, Найл - каза раздразнено Анн, но се опита да го прикрие.

- А ти трябва да си Лорън. Нали? - попита и ме посочи с едната си ръка, в която държеше очилата. От някъде ми е познат.

- Да - кимнах.

- Ако ни извиниш - каза Анн и леко ме избута, за да тръгна към другата кола, която беше черна Toyota. Все скъпи коли. Какво мога да очаквам.

- До виждане, Анн. И Лорън - каза и се усмихна загадъчно. Не беше обсипан с татуировки като Зейн. Мога да кажа, от тази гледна точка, че май нямаше никакви татуировки. Висок мъж ни отвори вратата и ние влязохме и се настанихме на задните седалки. Колата отвън показваше изисканост, а отвътре още повече. С тези светлокафяви кожени седалки. Обожавах такива коли. Мъжът се настани на шофьорското място. И веднага след това попита:

- На къде да карам госпожице Едуардс? - попита шофьора и ни погледна в огледалото.

- На кой адрес е апартамента ти? - попита, а аз продиктувах адреса на шофьора и той потегли.

- Не знаех, че си с фамилия Едуардс - казах, за да убием времето.

- Да. Просто аз и Мат отказахме да вземем фамилията на бащата на Зейн и останахме с тази на баща ни - каза Анн и ме погледна, после върна погледа си на пътя.

- Госпожице...? - каза шофьора и разбрах, че ме пита за името ми.

- Наричай ме Лорън, ако обичаш - казах мило.

- Добре. Лорън. Това ли апартамента Ви? Там до черната кола - каза, а аз погледнах.

- Да благодаря. Как се казваш? - попитах го.