You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 14

Когато се осъзнах влязох вътре. Зайн разговаряше нещо с баба, но ги игнорирах. Качих се нагоре по стълбите. Минах по коридора на втория етаж, за да вляза в стаята си. Точно когато натиснах дръжката и отворих вратата. Нечий глас ме спря.

- Лори? - обърнах се. Веднага щом видях човека, който ме викаше тръгнах бързо да влизам в стаята си, но той най-нахално се изпречи на пътя ми.

- Отдръпни се. Искам да си вляза в стаята - казах без да го поглеждам.

- Моля те, излушай ме - каза, но аз веднага го прекъснах.

- Какво да те изслушам, Джейс?! Не ти ли стига, че не мога да се прибера у дома, а и идваш на моята територия. Няма да ти позволя да я завземеш - казах и го избутах, като влязох и заключих вратата, за да не може да влезе.

- Ще съжаляваш, Лорън - каза от другата страна на вратата.

- Хубаво! - извиках. Не получих отговор, не че очаквах или исках. Преоблякох се в един широк потник, сложих си бюстие и къси панталони. Не ми пукаше, че вече е почти зима. Ако ще и да се разболея. Не че ми пука особено. Седнах на единия край на леглото и си оставих телефона да се зарежда. Някой взе че почука, но го игнорирах. После се замислих. Ами ако е баба? За това реших да стана и да отворя. Отключих и отворих. За мое нещастие беше Зейн.

- Какво искаш? - попитах неутрално. После се осъзнах, че стоях пред него облечена с широк розов потник и къси панталони на точки, и от потника си личи бюстието. А той най-нахално ме отгледа и дори не се опита да се прикрие. Изпуфтях и понечох да затворя вратата, но той я спря с крак.

- Чаршафи, нещо? - попита и повдигна вежда.

- В раклата са - казах и пак тръгнах да затварям, но и този път без успех.

- А ще дойдеш ли да ми кажеш кои от всичките?

- Ами прецени си сам - казах.

- Знаеш ли? Ще бъдеш страхотна домакиня - каза саркастично. Изпуфтях отново и отново се опитах да затворя, но той ме спря, отново, а на мен вече ми кипна.

- Какво?! - почти извиках.

- Уоу. Укорти ги тия демони малко. А калъфки? - попита, а аз вече се изнервих, избутах го и отидох в гостната. Извадих му тъпите чаршафи и калъфки. И му ги проснах на леглото. Дадох му ги. Той да си ги оправя.

- Доволен?! - казах и тръгнах да излизам. Но той ме спря. отново, мамка му!

- Ще останеш ли? - попита, а аз едва не се изхилих в лицето му.