You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 8

Вече бяхме в стаята на Анн. Стоях на миндера ѝ и се взирах навън. В мрака. Телефона ми се зареждаше. Колко ли пропуснати обаждания от баба ли имам, от Брадли, от Хари или Иза. Няма смисъл да споменавам родителите ми и брат ми, защото от онзи ден те ясно заявиха, че не им пука за мен, дори и без да го казват на глас. А фактът, че брат ми въобще не ми се обади и не се поинтересува къде съм и как съм, говори достатъчно.

Несъзнателно, една сълза се спусна от окото ми. Минавайки надолу през бузата ми към устните ми. Анн забеляза това и дойде до мен. Постави ръката си на рамото ми, като привлече вниманието ми.

- Хей. Не плачи. Достатъчно ти беше за днес - усмихна се окуражително.

- Не плача за случилото се днес. Ъм... имам голямата нужда да го споделя с някого, но просто не знам хората как ще реагират като разберат час от истината за мен. Страх ме е да не ми лепнат някакъв етикет, който да е унизителен - казах вече отчаяно. Но имах ли нещо да губя освен самочувствието си и баба?

- Ако искаш можеш да ми споделиш. Ясно? Няма да те съдя или нещо подобно  - кимнах. - Спокойно. Аз и брат ми сме в същата гимназия.

- Как така и брат ти? За Зейн знам, но не беше ли по-правилно да кажеш и братята ми? - попитах, а тя ме изгледа жално.

- Дълга история е. Никой не знае, но просто не знам откъде, но имам чувството, че мога да ти имам голямо доверие - засмя се леко, както и аз. Тя седна до мен и се облегна на едната стена, а аз на другата, бяхме една срещу друга. - Зейн не ние биологичен брат. Той имаше по-малка сестра, с която бяхме полу биологични. От една майка. Баща му се ожени повторно за майка ми и от техния брак се роди и тя. После след известно време майката на Зейн се разболя и... - каза и сведе глава.

- Разбрах няма нужда ми казваш нататък - казах, но тя поклати отрицателно глава.

- Бащата на Зейн го помоли да живее с нас. Той се съгласи единствено заради сестра си. И така станахме едно голямо семейство. Но Зейн не харесва баща си. Няма му доверие и го съди за всичко, не знам защо - умихна се леко.

- Ъмм...може ли да ти задам един въпрос? Но се чувствам неудобно да попитам, просто съм любопитна - казах несигурно.

- Няма проблем, попитай. Нали все пак, за да си имаме доверие трябва да се опознаем - отново се усмихна. Как може да бъде толкова силна? Аз и половината от нейната смелост и сила не притежавам. Но пък понякога съм топка с позитивизъм.