You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 2

Прекарах целия следобед у баба. Джордж ми подари една от картините му. Споменах ли, че рисува прекрасно?! Та така... картината представляваше пейзаж. Плаж, на който имаше двама, които гледаха залеза, крепеше се главно на сенките и нюансите на цветовете между нежно и тъмно розово и черно. Просто е прекрасна. Закачих я в стаята ми, в къщата на баба, точно срещу леглото. Баба беше приготвила от любимия ми пай. След като с Джордж го изядохме, защото и на него му беше любим, баба изкочи от кухнята с още два в двете си ръце, а с Джордж останахме с отворени усти. Тя каза едно най-спокойно от устата : "Да има и за вкъщи''. Скоро ще бъда шишко.

Вече вървях по пътя за апартамета ми. Започваше да става все по-студено. Есенните месеци в Брайтън не са толкова хубави, дори и климата да е морски. Ако примерно тук е 3°, те се усещат като 0.8°, странно. Още повече се сгуших в якето си.

"Хайде, ще изтърпиш още малко! Близо си!", допълни подсъзнанието ми. На него му е лесно (подсъзнанието ми). На всяка манджа меродия или на всяка тенджера похлупак. Добре посредата съм. Я чакай! Ключовете! Мамка му! Защо съм такъв карък?! По-зле няма на къде. Дап. И против мен ще завали леко и ще има вятър 10km/h, който изпраща дъжда право в лицето ми.

- Супер! - казах и се насочих към баба. Дъжда започна да се увеличава лека полека.

"Имаш резервни под изтривалката, Лорън!", е край. Сега ли реши да се обадиш?! Убиваш ме подсъзнание. Обърнах се и се насочих с бързи крачки към апартамента ми. Не разбирам защо говоря на подсъзнанието си все едно е отделна личност? Защо си говоря въобще сама?

Добре, блокът е отсреща. Само трябва да пресека. Нищо страшно, нали? Дъжда вече намаляваше. Това е прекрасно. Пресякох. Чудо на чудесата. Качих се нагоре, проверих под изтривалката. Добре, там са ключовете. Отдъхнах си и влязох в апартамента. Оставих пая на баба в хладилника. Сложих мокрите си дрехи при мръсните. Изкъпах се и си легнах към 21:30, трбяваше ми енергия за утрешния ден.

***

- Сигурна ли си? - затворих шкафчето си, като извадих учебника си по биология. Дап. Първия ми час днес е биология. Погледнах я невярващо и отърсих главата си.

- Да, - започнахме да вървим по коридора към кабинета по биология, за да ме изпрати. - Половината часове на Малик се припокриват с твоите.