You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 14

- Не - казах без да се замислям и пак тръгнах, но той ме хвана за лакътя и ме спря. Бях с гръб срещу него.

- Моля те. Ако пак сънувам кошмар?

- Оправяй се сам. Не съм длъжна да оставам - казах и се отскубнах от него, отивайки  в стаята си. Загасих си лампата и легнах на леглото. Загледах се през прозореца. Утре беше екскурзията. Мисля да отида. Само трябва да питам в колко тръгваме. Анн ми сподели, че ще между десет и дванайсет сутринта. Някой от тези часове. Докато размишлявах и гледах през прозореца, заспах.

ZAYN

Това момиче ме изненадва все повече и все повече. Първо беше миличка, а сега е станала толкова груба... сигурно заради присъствието на Челси или Джейс, какъвто и да е там. Ще бъде по-трудно да я примамя. Но ако нещо е прекалено лесно, не е забавно, нали? Като се оплете в мрежите ми ще я накарам да се побърка. Ще я унищожа. Никой няма да иска да ѝ бъде приятел. Никой няма да иска, въобще, да има нещо общо с Лорън Гилбърт. Тя ще е онова прецакано момиче, което всички ще мразят. То не че сега я обичат. Засмях се саркастично докато си оправях леглото, тъй като ,,домакинята'' беше така добра да го остави да си го оправя сам. След като си го оправих, се излегнах без да си правя труда да се съблеча и започнах да разглеждам социалните мрежи. Нищо интересно. Както винаги. Оставих си телефона на нощното шкафче и започнах да се взирам в тавана. Утре заради тъпия ми баща трябва да ходя на някаква екскурзия за седмица, защото той го е спонсорирал и Анн и Мат ще присъстват. Ще бъде една пропиляна седмица... Но няма да е, ако и Гилбърт ще ходи. Но едва ли. Но може и да ходи? И без това е безплатно. Кой не обича безплатните неща? Докато размишлявах телефона ми започна да вибрира. Взех го. Найл ми звънеше. Реших да му вдигна, защото и без това нямаше какво да правя.

- Ало? - казах, когато вдигнах.

- Е? Как мина? Успя ли да съсипеш вечерята? - попита нетърпеливо. Него пък какво го интересува?

- Не. Имам друг план - казах, за да се оправдая. А аз въобще имам ли друг план?

- Добре и какъв е той? - попита. А ся де...

- Тайна. Мисля, за сега, да си го запазя за себе си. Защото знам какъв си, когато си в нетрезво състояние. Като пойна птичка си - казах така, че да не разбере, че съм без план и я карам както ми падне.

- А щом казваш. Ти сега къде си?

- Преспивам у тях - казах и се усмихнах мазно.

- Мазна усмивка?

- Ооо... и питаш - казах и се засмях.

- Какво ли и питам?

- Да. Но ти си задаваш тъпи въпроси по природа - казах и се засмях.

- Хаха, колко смешно...

- Найл. Днес видях дагичка. Чакаше ли някой пак да ти намери златото? - казах на шега и се засмях. Чух как изпуфтя.

- Чао, Зейн - каза и ми затвори, а аз се засмях. Оставих телефона на нощното ми скафче. Някой започна да тропа силно по вратата, а аз станах ухилен да отворя, а за мое учудване беше Лорън.

- Да не реши да преспиш нощта при мен? - казах и се усмихнах мазно, огледах я отново.

- Не. Дойдох да ти кажа да си укротиш смеха, защото от него не мога да заспя - каза набързо и понече да тръгне към стаята си, но аз бързо я издърпах и вкарах в моята стая. Стига вече с милото ми държание. Започвам с грубия начин.

- Какво ти става? - почти извика сънено.

- Нищо ми няма - казах и заключих вратата, като взех и скрих ключа, така че тя да не го намери.

- Зейн, не ми е до шибаните игри. Спи ми се - каза и се насочи към вратата.

- Ще спиш тук - казах и застанах пред вратата.

- Мелтън. Не съм в състояние да споря, за това ме пусни да си отида в стаята и да си спя спокойно.

- И тук можеш - казах и я избутах. И така тя легна на леглото, а аз до нея.

- Майнта ти - каза.

- И на теб - казах за лека нощ. Ще я накарам да се влюби в мен и ще я унищожа. Увих ръце около кръста ѝ. Тя не се съпротивляваше, явно е прекалено уморена. Охо Лорън, Лорън... сама падна в капана.