- Добре, добре. Аз спирам - аз спрях първа и след мен останалите.
- Не. Наистина къде се бави? - каза Анн.
- Да проверя ли? - предложи Мат и понече да стане, но баба го спря.
- Сядай. И искам да си изпразниш чинията - каза баба, а Мат гледаше объркано на наполовина седнал, на наполовина прав.
- Бабо... - измрънках.
- Шшт. Сядай, Мат. Зейн е голям и ще се оправи - каза баба, а аз се ухилих, защото го третираше като малко дете. Мат седна разочарован и хвана вилицата си. - До дъно - каза му баба, а ние с Анн се засмяхме. Той ни изгледа ядосано и започна да яде. - Давай, давай. Само в този дух - насърчаваше го баба.
- Хайде, бебе Мати. Изяш си вечерята, за да пораснеш голям и да станеш като Дуейн Джонсън - каза му Анн. Аз, баба и Джордж се засмяхме, а той ни изгледа всички ядосано, но това не ни спря да се смеем. За един момент успях да забравя за нещастията си и да се порадвам малко. Дано продължи дълго...
ZAYN
Щом се качих, видях как беше застанал на един от прозорците. Насочих се към него. Спрях на дистанция.
- Кой си ти, по дяволите? - казах ядосано, а той се обърна.
- Аа, здравей Зейн - каза с усмивка, а това ме вбеси още повече.
- Как беше стоката, Челс? Найл нали ти я достави? - казах, но не сниших гласът си, а даже малко увеличих нотката. Той ме изгледа накръв.
- Хей, слушай малкия... - започна да се приближава със заплашителен тон, - ...не се заяждай с кого не трябва, Мелтън - каза заплашително, а аз се измях.
- Ти внимавай с кой се заяждаш, Лийдс, или какъвто и да си там, Гилбърт или Лийдс. Не ми пука.
- Нали знаеш, че мога да те издам? Да кажа с какво се занимаваш. И всички ще ми повярват. И знаеш ли защо? Защото съм адвокат и... - преди да продължи го прекъснах.
- И как ще им го докажеш? Нямаш никакви доказателства, а за да ме издадеш трябва да издадеш себе си. И не забравяй, че имам копие от валшиватата ти лична карта. Ти ми го даде, всъщност на Томлинсън, а аз я свих от джоба му - казах с цел да го сплаша и успях, но бързо го прикри и млъкна като се замисли какво да каже.
- От къде знаеш, че нямам? - попита. Определено нямаш.
- А ако имаш как ще се оправдаеш? Хубаво. Нас ни остави. Не е толкова трудно да се измъкна. Ами ти? Дето си великият адвокат, как ще се защитиш? А? Челси или Джейс какъвто и да си там - опитах се да го закова на място и така и стана. Той замълча.
YOU ARE READING
You Deserve Nothing [СПРЯНА]
FanfictionЛорън Гилбърт, момиче без късмет, с консервативни родители, които без да им мигне окото я изгонват от собствения и' дом, заради грешка която дори тя не е направила. Когато любящата и' баба я приютява в Лондон и успява да и' помогне да се свести и да...
Глава 13
Start from the beginning