You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 11

LORAN

- Няма смисъл да викаш шофьора си. Близко е. Ще стигнем пеш - казах ѝ, когато вече бяхме пред блока.

- Не съм викнала шофьора ми. Викнах Мат - каза, а аз точно се обърнах и видях черна спортна кола. Прозорецът се свали, а Анн се усмихна и видяхме Мат да се подава.

- Здравейте, момичета. Хайде качвайте се и да вървим - каза и вдигна прозореца, който беше с потъмняло стъкло. Аз седнах отзад, а Анн отпред до шофьорското място, където беше Мат. Мат потегли. Облегнах глава на прозореца и се загледах навън. По едно време телефона ми извибрира в джоба. Извадих го. Погледнах, имах съобщение. Написах паролата си и отидох в съобшенията само, за да видя, че имам съобщение от Зейн.

,,Погледни навън. Не си сама. :D"

Погледнах навън по-средоточено. Останових, че вече сме пристигнали. Огледах се и видях познатата кола. Какво прави той тук? И откъде знае, че баба живее там? Мамка му!

- Т-това ли е колата на...? - преди да продължа, Мат ме прекъсна.

- Да. На Зейн - каза ядосано и бързо излезна от превозното си средство. С Анн се спогледахме и двете излязохме. След като го направихме, Мат заключи колата и аз се насочих с бързи крачки към вратата, след мен вървяха Мат и Анн.
Почуках на вратата. Чу се глухо ,,Ей сега идвам" и то засмяно. Баба отвори цялата почервеняла смейки се.

- Лори - каза и ме прегърна силно.

- Здравей, бабо. Това са Анн и брат ѝ Мат - посочих ги. Баба изгледа объркано Мат, но все пак си стиснаха ръцете и влезнахме вътре. Влязохме хола.

- Зейн? Какво правиш тук? - попитах, като се опитах да запазя спокойният си тон.

- Разбрах, че ще има вечеря, като получих съобщение от Анн и реших да дойда. Дано да не се натрапвам - усмихна се. Тъкмо да кажа нещо, но баба се намеси.

- О, спокойно, момче. Не се натрапваш. И без това Джейс ми помогна с вечерята и има предостатъчно - каза баба и седна до него. Аз седнах на едното кресло, а на другото Анн, като Мат се опря на блекалката.

- Кой е Джейс? - попита Зейн.

- Той е по-големия брат на Ел. Не ви ли е споменавала? - каза баба, а аз се опитах да игнорирам факта, че го спомена.

- Само на мен - каза Анн като вдигна леко ръката си и се усмихна.

- Аха - каза Зейн.