You Deserve Nothing [СПРЯНА]

Глава 6

- Виж - издиша. - Ние с Иза сме заедно от почти половин година, но го криехме. Заради Зейн. Но когато ти се появи и му се противопостави, събрахме смелост, тя събра смелост по-точно, и се показахме като двойка. Преди половин година, седмица след като станахме гаджета, между мен и Зейн се случи нещо. Тя беше свидетел. Зейн ме вкара в болница за седмица, кажи-речи две. Тя не знаеше причината за побоя. Причината бях аз. Бях само и единствено аз виновен, за това което той ми причини. Но тя си мисли, че на Зейн просто му е станало скучно и бум! - плясна с ръце като направи гримаса. - Хрумнало му е да пребие бившия си най-добрия приятел. - усещам как тялото му се изпълва с гняв. Те са били най-добрия приятели? - Но не е далеч така. Дразни се, че ме е пребил, а ти си един вид имонизирана от това, както и от това, че го защитавах пред теб. Повярвай ми Зейн не беше такъв преди половин година. За всичко бях виновен аз. Хари Стендъл е виновен за всичко свързано със Зейн Мелтън! - почти извика и зарови лице в шепите си. Поставих ръката си на рамото му. Той ме погледна в очите както и аз него, но не мигновено.

- Хари всички правим грешки, защото сме хора, нали? А човек се учи от тях. Каквото и да си направил в миналото си и в това да е свързан Зейн. Трябва да бъде загърбено. Трябва да се примирите, че каквото и да е станало е станало и да продължите напред. Не трябва да го преживявате
по отделно, а напротив. Точно в такъв момент когато болката е споделена. Трябва да намерите начин заедно да я преудолеете. Ако по отделно се опитате да преминете през болката, тя ще ви обгърне. Ще се увеличава и увеличава. Докато не остане само и единствено болката в сърцата ви. Истината боли, но и лекува -  усмихнах се. Той също ми отвърна и показа трапчинките си. Не се сдържах и ги пипнах. Двамата се засмяхме.
Той постави ръката си върху моята.

- Радвам се, че намерих приятел като теб, Лорън - каза с все още детската усмивка на лицето му. Той се надигна от стола си и се приближи и към мен. - Ела тук - каза и без да изчака отговора ми ме прегърна в мечешка прегърка. А аз се засмях.

- Е как се чувстваш сега, Хаз? След разговора ни. По-добре или нищо не се е променило? - попитах, като той реши да ме пусне от хватката си наречена "прегрътка''. През това време като задавах въпроса си. Сипвах млякото в една купа със зърнената ми закуска.

- Да. По-добре съм. Наистина имах нужда да поговоря с някого. А ти от къде знаеш всички тези неща? - попита когато седнах пред него.