Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 61 - Dear Scott

....

Гледна точка на Хари

- Хари! Кейтлин! Елате!

Чуваха се някакви викове, но ме мързеше да си отворя очите, за да видя. Продължих да си спя, докато това дете отново се развика. Ще помисля над това дали изобщо искам да имам такава аларма в живота си. Когато стана ще разваля желанието и да оцветява книжка с мен.

Бях прегърнал Кейтлин, а тя се беше сгушила в мен и бяхме на моята седалка, а краката ни бяха на нейната. Може би няма да ме мързи чак толкова много да си отворя очите и да видя голите и крака. За една секунда. Една. Отворих ги в момента, в който вратата на джипа се отвори и тогава видях Рони, а огромен лъч светлина влезе вътре и Кейтлин се събуди изведнъж.

- Рони, след малко ще тръгваме, само да пос..

Преди да кажа това на вратата се появи друг човек. Кейтлин веднага скочи, но нямаше как да се скрие, защото всичко вече се видя. Мога да помириша колко я е срам. Всъщност този човек беше баща и. Тя започна да си дърпа тениската надолу, сякаш ще я направи по-дълга, а аз реших да изляза от колата, след като я целунах по бузата, за да мога да я оставя да се чуди как да се държи.

- Ние щяхме да намерим пътя днес.

Може би.

- Едва ли през тези гори. Сетих се през къде може да сте завили снощи и аз се лутах поне половин час тази сутрин.

- Спокойно, децата ти са нахранени.

Казах му с насмешка, а той ме погледна от главата до петите.

- Не знам какво е ставало, но по облеклото и на двама ви виждам, че е имало доста ..

Да, и на неговия език беше да каже, че приличам на Тарзан. Какво толкова забавно виждат в това?

- От всичко по малко.

- Линдзи е направила закуската, предлагам ви да тръгваме, а и Наоми искаше да говори с теб, нямам представа защо.

Значи предпочитам да не се прибирам скоро.

- Да, вижда ме като голям приятел.

Казах му със сарказъм, а той вдигна вежди, усмихвайки се.

...

Гледна точка на Кейтлин

- Дали да се обадя на майка ми?

- Нали щеше като се приберем?

- Да, но постоянно мисля за това.