Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 80 - Get through

                  

One Direction - Torn

Birdy - What about angels

James Bay - Let it go

Гледна точка на Кейтлин

Точно в този момент, на това място, аз разбрах колко малко съм оценявала живота си с него. Колко малко съм оценявала моментите, когато е изговарял всякакви глупости, карайки ме да се засмея, колко малко съм оценявала вниманието, което ми е давал и трудността му да се изрази.

Но успяваше да го направи. По дяволите, успяваше. И аз го разбирах. Разбирам.

Чувствам се толкова слаба отвън. Сякаш стъклото не само ме отделя от него физически, но и притиска сърцето ми, оставяйки ме само да го гледам безпомощно. Държах стъклото и виждането ми се замъгляваше от влажността на очите ми, затова отмествах ръката си понякога. Не знам колко време стоях права там. От болката на краката и ръцете си можех да предположа и колко отпаднала бях, но исках да го гледам, да продължавам, да бъда тук, надявайки се, че той вътрешно знае, че не е сам. Около мен минаваха лекари, поне така предполагах, не се и обръщах, просто изключвах външния свят, изключвах, че при него имаше доктори, в моя малък свят бяхме само аз и Хари. Малък свят с ужасно много мисли, с невероятно много чувства, които градят, но и рушат.

Лекарите при него постоянно поглеждаха към пулса му или по-точно дали има такъв. Всеки път, когато погледът им се отместеше от лицето му и се насочваше към системите му аз настръхвах, цялата ми душа се преобръщаше в малка уязвима топка, очакваща най-лошото.

Какво говоря, никога не мога да очаквам най-лошото. Дори не мога да посмея да си го представя, абсолютно нито една част от тялото и ума ми не би могла да го приеме.

Давам всичко от себе си да не се стоваря на земята в безпомощно ридаене. Хари ми дава, но и отнема всичката ми сила едновременно. Душата ми дълбоко се успокоява, когато видя дори и част от лицето му, дори напълно неподвижното му тяло, но когато видя кокалчетата му, ръката му, облегната на леглото, червена, обвита в системи, вероятно студена. Настръхвам. И затварям очи, представяйки си как спи покрит на леглото ни, издавайки звуци на кит, когато се събуди и сръчквайки ме се опитва да ме забави. А когато му направя закуска винаги е прегоряла, защото през това време гладя дрехите ни за деня. И той никога не пропуска да добави саркастичен коментар, а след това да ме погледне най-невинно и да ме накара да се засмея след поредното глупаво нещо от устата му. Толкова глупаво, но толкова специално и толкова .. желано в момента.