В главата постоянно съм споменавала песните , които се пускат и наистина ви съветвам да ги слушате , за да изградите по-ясна представа.
Гледна точка на Кейтлин
Майк ме гледаше и продължаваше да го прави. Очите му срещнаха моите, а аз не го гледах прекалено дълго и извърнах поглед настрани, усещайки как неговият е все още върху мен.
- Вие да не се познавате?
Изведнъж Зейн прекъсна потока мисли в главата ми и от една страна добре че го направи, защото целият ми ум е препълнен и нямаше да кажа нищо, а само да поглеждам назад. Очаквах Хари да му каже нещо, да го обърне към себе си, но той искаше да види какво ще направя аз. След като не направих нищо, Хари продължаваше да гледа гърба на Майк, който изобщо не го беше забелязал, или поне се правеше.
- Срещнахме се на партито на Лола.
Чакай малко, добре, той откъде се познава със Зейн? И бях споменала името на Лола само веднъж, как го е запомнил? Просто бях абсолютно сигурна, че не е направил всичко това случайно.
- Ти си бил там?
- Да, и тогава се случи нещо доста неприятно. Сигурно знаеш за полицията ..
- Чакай, Майк, ти ли ги освободи от затвора? Боже, трябваше да се сетя, нали баща ти е шериф. Благодаря, че си им помогнал.
Зейн го обхвана осъзнаване, а Майк се усмихваше доволно.
- Нищо работа, бих го направил отново.
Той облиза устните си и погледна Зейн отново.
- Хари, нямало е за какво да се притесняваш, бил е само Майк.
Зейн се обърна към Хари и го побутна по рамото, показвайки му го, сякаш не го е виждал и преди. Значи Хари е говорил със Зейн за него? Разбира се, че е говорил, нали му е разказал за снощи. Но какво ли точно му е казал?
Да не се притеснява? Виждам как вената му ще изскочи всеки момент. И не от притеснение, определено.
- О, Хари, тъкмо се чудех къде си, не вярвах да си оставил тази красавица сама ..
Майк подхвана Хари, обръщайки се към него, сякаш досега е нямал никаква представа от присъствието му, а аз се мъчех да кажа нещо, но не знаех какво.
- Няма да бъде оставена сама .. в това бъди сигурен.
Каза му Хари спокойно, но и злобно, а Зейн разчете това в гласа му и въпреки приветливостта си каза още няколко думи на Майк и след малко той си тръгна, а аз си отдъхнах. Хари беше напът да попита Зейн откъде го познава, но тогава изведнъж всичко стана тихо. Чуваха се ахкания, щракане на снимки и определено когато погледнах Зейн той беше като хипнотизиран и стоеше, усмихвайки се с широка усмивка, леко мърдайки пръстите си.
YOU ARE READING
Dependent on you #WattysBulgaria2015
FanfictionТя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
