Dependent on you #WattysBulgaria2015

Chapter 54 - Fury

Песни

Robin Shulz - Sun goes down

Martin Garrix - Tsunami

Гледна точка на Хари

Последните няколко дни бяха трагедия. Няма да премислям повече, никога не съм го правил, защо точно сега? Не съм излизал от къщата си от няколко дни, стоя като затворник на собствените си мисли и няма да се примиря, докато не ми го каже право в очите. Разбира се, че той е намерил път към нея, към най-слабото и място и то е да я кара да се чувства зле за него и да се срамува за постъпката си. Но тя какво си мисли? Не знае изобщо какво е изневяра, само ако имаше представа какви неща е вършил баща ми и аз съм бил свидетел. И е още по-лошо след като си бил като него и това ти е доставяло удоволствие.

Това, което прави тя, е нищо, абсолютно нищо. Просто не иска да ме остави да и доставя удоволствие, дори без да и говоря мога да направя много повече отколкото Найл някога ще е способен. Всеки път продължава да повтаря, че нищо не е било възможно между нас, та аз съм този, който я моли за това, който напира за това, а никога не съм се представял във връзка. Каквато и да е. Започвам да се съмнявам, че някога ще е възможно.

-Хари, смрачава се, хайде да си тръгваме от този бар, няма да оставяме тук цяла вечер.

-Зейн, девет е.

-Хайде, Хари, и без това Лола ..

- .. те чака? Отивай. Не си губи времето с мен.

-Престани. Винаги казваш това. Ставай.

-Добре съм, Зейн. Не съм пиян.

-Да, но няма с какво да се прибереш.

-Ще си хвана такси.

-Хари, не искам да те оставям.

-Да не съм малко дете? Отивай. И без това искам да съм сам.

-Хубаво тогава. Звънни ако има нещо.

Той ме потупа по рамото и излезе,бързайки да отиде при Лола.Дори не разбирам защо толкова не съм ги харесвал като двойка.Толкова са стабилни,нищо не може да ги пречупи.

...

Не ми трябва такси. Навън е толкова спокойно, а всички трябва да са навън по това време на денонощието в Ню Йорк. Сякаш всичко е замряло. Вървях без посока, по-точно се влачех и от време на време поглеждах към небето. Толкова е чисто. Звездите изглеждат като надеждите, които никога не угасват или като бъдещето на хората, което е толкова далеч, но за един миг ти се струва на една ръка разстояние.