Big family, but then they regret it

91

Бяха изписали вече Тае от болницата, но Кук така и не бе отишъл. Джин не бе доволен, затова сега пътуваха към Сеул. Не бяха казали на малкия, че ще отиват и че ще поостанат.

°°°°°°°°°°

Вече пред къщата на Кук, те позвъняха на вратата. След няколко секунди им бе отворено.

К: Какво правите тук? - погледна майка си и баща си учудено

Н: О, нищо. Дойдохме да те видим и да поостанем малко - усмихна му се

К: Защо не казахте

Д: Еми ние дойдохме на крак да си видиш детето, да имате малко време заедно. Трябваше да кажем ли?

Кук си пое въздух и ги пусна да влязат. Щом Тае мина покрай него с кошчето под ръка погледна мъника, който спеше.

Щом всички влязоха навътре видяха две момчета на дивана.

Д: Марк? Здравей

М: Добър ден - поклони се леко

Н: А този младеж до теб е?

Лс: Аз съм Лукас, приятно ми е да се запознаем - усмихна се и подаде ръка на Нам, здрависаха се

Н: И на мен, аз съм бащата на Кук, Намджун

Лс: Имате доста интересен син

Н: Така е - съгласи се с него

К: Знаете къде са ви стаите, носете си натам багажа - каза с досада

Всички се качих нагоре и останаха само трите момчета.

К: Как само си дойдоха, все едно са си у тях

М: Куки, искат да видиш бебето. Искат да покажеш бащинската си обич, недей така.

Кук извъртя очи. След няколко минути  всички слязоха и седнаха на диваните.

Д: Погледни си поне детето - скара му се

К: Не искам

М: Джънгкук детето в ръцете ти, сега

К: Не искам!

М: Джънгкук казах ти нещо, до три секунди, ако не е в теб... - бе прекъснат

К: Не искам да го виждам, ще се привържа и после какво. То ще е в Пусна, а аз тук. Голямо разстояние е, не искам - говореше ту спокойно, ту ядосано

М: Вземи ги да живеят при теб - а Кук разклати глава в отрицание - Кук, моля те поне го вземи и го виж - повиши му леко тон

Кук въздъхна и се изправи от дивана като отиде до Техьонг. Големия се усмихна и му подаде внимателно спящото бебе. Джънгкук го взе внимателно и се загледа в него.

К: Как се казва?

Т: Ханбин, както ти пожела - каза с усмивка на лице. Кук го гледаше вече няколко минути и реши да проговори.

К: Боже толкова е мъничък - зарови нос в него, миришеше толкова сладко за него - Толкова е сладичък - не отделяше поглед от него. - Малък Хани - усмихна се

М: Седни не стой прав

Кук го послуша и седна.

К: Боже аз съм баща - каза като се усмихна още повече, а щом го чуха и останалите и те се усмихнаха.

Т: Ще бъдеш страхотен баща - Кук се обърна към него и кимна леко в съгласие.

460 думи