Big family, but then they regret it

8

Бе станало вечер вече, семейство Ким се бяха навечеряли. Джин бе от сервирал и почна да говори.

Д: Куки, тази вечер ще спиш при Юнги

К: Но, той не ме иска - погледна Юнги тъжен

Д: Не ме интересува, ще се научите да седите заедно, все пак вие сте братя

К: Добре

Д: Утре вечер може да спиш при някой от другите

К: Наистина ли? - светнаха му очичките и се усмихна

Д: Мхм

К:. Супер, Юнги хьонг тази вечер ще си те гушкам много - погледна го с широка усмивка

Юнги го погледна с досада и нищо не каза.

Д: Хайде сега всички се качвайте горе и обичайте пижамите. Като дойда след малко всеки да си е в стаята, а Куки ти при Юнги и Чим

К: Добре

Петте деца се качиха нагоре по стълбите, всеки си влезе в стаята и почна да се преоблича. Когато най-малкия беше готов влезе с усмивка в стаята на двете по-големи момчета, където щеше да спи тази вечер.

К: Това ли е твоето легло хьонг? - посочи едно от леглата в стаята, след което погледна Юнги

Ю: Да

Куки се усмихна и седна на леглото на голямото момче.

Ю: Майни се от леглото ми

К: Но нали ще спа тук?

Юнги го погледна лошо и нищо не каза. След няколко минути Джин влезе в стаята с усмивка.

Д: Хайде деца, лягайте

Куки легна и се усмихна широко. Юнги легна на края на леглото, а Джин ги зави. Чим също си легна на леглото. Родителя зави и трите момчета добре, след което получиха целувка по бузките или челцата.

Д: Лека нощ деца

Момчетата: Лека нощ мамо

Джин излезе от стаята с усмивка.
Куки се обърна към Юнги и го гушна, но бързо бе изблъскан.

Ю: Не ме докосвай, лигльо такъв

Чим се засмя, а Юнги го погледна лошо.

Ю: Не се смей, искаш ли да дойде при тебе да спи

Ч: А, не не не

Ю: Това млъкни

К: Хьонг - каза тъжно - защо...защо не ме харесвате...и какво като съм малък, аз мога да играя с вас...аз ще ви разбирам когато ми обяснявате

Ю: Просто си едно малко бебе, което само плаче. Даже и сега си готов да ревеш

К: Но...и вие сте били същите на мойте години

Ю: Не ме интересува, а сега ако ще ми ревеш се махай, или лягай да спиш на земята, не те искам тук

Куки се изправи на леглото и погледна Юнги с жални очички, след което слезе от него и отиде до вратата.

К: Лека нощ - излезе с наведена главичка от стаята и отиде до тази на родителите си.

Малкия почука леко, след което отвори бавно и влезе. Двамата родители веднага се надигнаха от леглото и погледнаха към тъкмо влязлото дете.

Д: Какво има беби? - стана и отиде до него като го гушна - Защо си тъжничък - погали му гръбчето.

К: Мами, Юнги хьонг каза да спа на пода или да се махам - текна една сълзичка по красивото му личице

Д: Ах това дете - каза ядосано и тъкмо щеше да излиза от стаята, когато малката ръчичка на Куки го спря.

К: Недей, не му се карай

Д: Но....

К:. Мами, не му се карай

Д:. Ох, ами добре

Н: Дребчо идваш ли? - потупа мястото до себе си на леглото

Куки веднага легна до баща си и го гушна.

Н:. Спинкай сладък - цунка го по косичката.

Джин също легна и погледна Джун.

Н: Какво има бебо?

Д: Не искам да го делят

Н: Деца са, ще се оправят. Като пораснат още малко, ще са неразделни

Д: Дано си прав

590 думи