Big family, but then they regret it

83

След час и нещо се звънна на вратата. Бек отиде да отвори. Кук седеше пред него с една чанта на гръб.

К: Всичко наред ли е?

Б: Ела и ще разбереш

К: Защо сме тук, проблема не е ли с теб, Лей?

Б: Ела ти казах - тръгна нагоре, а Кук се събу набързо и тръгна след него. Стигнаха до стаята на Тае и Хоби и влязоха вътре.

Д: Здравей Куки

К: Да здрасти - погледна към Лей който прегръщаше Техьонг на леглото. - Кво става тука бе? За какво ме извика, кое е важното

Б: Тае е важното нещо

К: И защо той

Б: Спал си с него

К: Да и - беше му все едно, а всички го гледаха

Б: И знаеш ли защо те извиках. Защото е бременен - след това си изказване Кук се засмя, а Тае увеличи хлипанията.

К: Да да, а аз съм паднал от Луната - засмя се

Б: Говоря ти сериозно, трябва да поемеш някаква отговорност

К: Давам ти пари и го махай това дете - погледна Тае и извади портфейла си.

Л: Ей лайно такова, като не искаш деца, поне внимавай. А сега както си го направил това, ще си поемеш и отговорността за него.

К: Няма да стане, не го искам. Давам ти пари Техьонг и да го няма това нещо - хвърли му пари

Л: Изпроси си боя - стана от леглото и застана срещу него като почна да го удря, а Кук се пазеше

К: Стига де Лей - хвана ми ръцете - разбери не го искам това дете, еми ако не е от мен

Т: С н-никой друг н-не съм с-спал

К: И аз защо трябва да ти вярвам? - погледна го

Т: Ти ми бе п-първия, и п-последния - изхлипа

К: Ох - въздъхна. Не знаеше какво да прави от тук нататък. - Като не искаш да го махаш това дете, ще си го гледаш сам - пусна Лей и излезе от стаята.

А Тае започна да плаче неудържимо.

325 думи