Big family, but then they regret it

20

Д: Ето за това не искам да ходим никъде, той нито яде вече вкъщи, не спи тук. Ще се притеснявам за него, с кой е, какво прави, къде е. Просто не искам да го оставям

Ю: Много го мислиш, той вече не е малък мамо

Д: Това го знам - наведе глава тъжно - довършете си закуската аз се качвам горе

Х: Добре

Джин тръгна по стълбите нагоре, отиде в края на коридора и почука на вратата. Вратата след секунда се отключи и отвори.

К: Кажи

Д: Миличък, не искам да се делиш от нас, не искам да ни говориш така на всички. Куки притеснявам се за теб, когато не се прибереш, когато се затвориш в тази стая. Не съм влизал тук от толкова години. - огледа стаята, която беше в черно и бяло, цялата - Искам да говориш с мен, ако те притеснява нещо, както правеше преди мили

К: Няма какво да ти кажа, спри да се притесняваш за мен. Догодина, когато навърша 18 се махам от тук и няма да има за кого да се притесняваш. Представи си че мен ме няма, ще ти е по - добре - каза набързо и затвори вратата, като я заключи отново.

Джин се натъжи още повече и тръгна към стаята им с Джун. Влезе вътре, легна на леглото и заплака. Не искаше да става така. Не искаше най - малкото му детенце да го мрази.

°°°°°°°

След няколко часа Намджун се прибра от работа. Щом влезе видя само четирите си момчета.

Н: Здравейте деца

Момчетата: Здравей тате

Н: Къде е майка ви?

Ч: Качи се още на обяд горе и не е слизал

Н: Добре

Джун тръгна към втория етаж. Когато стигна до тяхната стая, влезе и видя спящия Джин. Намджун отиде до него и го целуна по бузата, като го погали по рамото.
Джин веднага се събуди и го погледна.

Д: Здравей

Н: Всичко наред ли е бебе?

Д: Да

Н: Плакал си, какво е станало

Д: Говорих с Кук това е

Н: Какво ти каза този път

Джин му разказа разговора, който проведоха по - рано днес. Каза му и как е изглеждал, когато се е прибрал.

Н: Ще говоря с него - целуна го по бузата - ще ставаш ли

Д: Да - стана и излезе от стаята с половинката си. Отиде до банята и се изми.

Н: Бебче не искам да плачеш за това, просто го бият хормоните сега, прави се на голям. Ще видиш след година две колко ще се промени и ще е както преди - целуна го по главата.

Д: Винаги ме успокояваш с това, но аз се притеснявам повече

Н: Недей, ще поговоря после на вечеря с него

Двамата слязоха долу, Джин веднага отиде в кухнята да приготвя вечеря, а Джун отиде при момчетата, които си говореха или играеха на телефоните си.

Н: Как мина деня ви деца

Ю: Добре

Т: Днес Юнги каза на мама, че ви е нужна почивка, особено на мама. Трябва да отидете някъде да се усамотите

Н: Деца, Джин няма да иска. Предполагам, че ви е питал кой ще ви готви

Ю: Да

След час вечерята беше готова и всички се наредиха на масата.

Н: ДЖЪНГКУК НА МАСАТА - повика се

След няколко минути Джънгкук слезе наконтен, както всеки път. Бе облечен с черни дънки, черна тениска, черно кожено яке отгоре, оправена коса и имаше някоя друга верижка по себе си. Имаше тежък мъжки парфюм. Бе прикрил синьото си око с фон дьо тен, както и раните.

К: Аз излизам

Н: Никъде няма да ходиш, сядай на масата

К: Абе излизам бе, ще ме чакат

Н: Звъниш им и им казваш, че няма да излизаш тази вечер. Сядай сега на масата

К: Няма да стане

Н: Джънгкук сядай на масата - стана от мястото си и повиши тон

К: Абе еби си майката

След тези му думи Джун му удари доста силна плесница.

Н: СЯДАЙ НА МАСТА ВЕДНАГА

Кук извъртя очи и седна. Джин сложи чиния пред него и си седна на мястото. Всички почнаха да се хранят без Кук. Баща му забеляза и проговори.

Н: Яж

К: Няма да стане

Н: Абе момченце, не ми се инати, а яж. Не си ял от вчера

К: И кво ти пук на тебе

Н: Момченце, започвай да ядеш

К: Абе стига си ми заповядвал

Н: Ставай и се качвай в стаята си тогава, след малко ще дойда да говорим

Д: Джуни не го гони

Кук стана от мястото си и се качи горе, блъсна вратата и си пуска музика веднага на колоната.

Д: Не трябваше да го гониш

Н: Той това заслужава - изсъска

750 думи