15

470 40 31
                                    

Вечерта когато Кук се прибра бе посрещнат от родителите си, които го гледаха лошо.

Д: Как може да си направиш татуировка, без наше позволение?

Н: Кук, защо първо не питаш

К: Махнете се - мина между тях и тръгна към стаята си

Д: Дай да ти видя татуировка

Кук не каза нищо, а просто се спря и показа ръката си.

Д: И кво трябва да значи?

К: Помисли малко

Н: Кук стига си се държал така, отговори като те питаме нещо

К: Нося маска - показа едната от маските нарисувани на ръката му - така съм аз от вътре - показа и другите две, след което се обърна и се качи в стаята си

Д: Къде сбъркахме - погледна Джун

Н: Никъде бебе, той просто е в такава фаза, в която му хрумва щури идеи, остави го, ще му мине

Д: Винаги казваш, че всичко ще се оправи, но никога не става

Н: Шшш, спокойно Джини

Намджун прегърна Джин, а той от своя страна се сгуши.

°°°°°°°°

Бяха минали няколко дена, Кук не бе ходил изобщо на училище. Стоеше заключен в стаята си и слушаше по цял ден тежка музика усилена на макс на тонколоната му.

Джин вече се чудеше какво да направи, че да си върне предишния Кук, предишния който винаги бе усмихнат, облечен в цветни дрехи, опитващ се да говори с големите си братя, искаше просто да го види щастлив отново както преди. Обвиняваше себе си за всичко, не бе направил нищо за своето малко бебе още докато беше малък.

Сега Джин седеше в хола и мислеше тези неща. Тогава до него седна Юнги.

Ю: Мамо какво има? Изглеждаш доста умислен?

Д: Не бях добър родител за Кук нали?

Ю: Защо мислиш така

Д: Затвори се в себе си, спря да общува с нас, спря да се усмихва. Виж го просто на какво прилича.

Ю: Не му обръщай много внимание, ще се оправи

Д: Еми ако не се?

Ю: Остави го, той просто ще стане поредния боклук на тази планета - каза си съвсем спокойно

Д: Как може да кажеш така за брат си

Ю: Знаеш че не ми пука за него - вдигна ръмена

Д: Но не трябваше да казваш така

Ю: Това, че казвам каквото мисля е проблем, така ли?

Д: Юнги, миличък недей

Ю: Няма да говоря повече за тоя, казах си всичко за него с една дума

Джин се натъжи, защото не бе накарал децата си още като малки да се обичат взаимно.

Докато в хола бе настъпила тишина между Юнги и Джин, музиката на Кук, която звучеше по цял ден, спря. Врата от горе се отвори, след което се затвори. Джънгкук слезе надолу по стълбите и отиде в хола.

К: Дай пари

Д: Миличък къде ще ходиш?

К: Не те интересува, просто дай пари

Джин му подаде, колкото той прецени, че е добре и го погледна за реакция. Но Кук нищо не направи, а просто се обърна и отиде до входната врата, обу се и излезе.

485 думи

Big family, but then they regret itWhere stories live. Discover now