Big family, but then they regret it

88

Бяха минали още два месеца, Кук най-сетне се прибираше в Пусан от седем месеца насам. Причината за да се прибере бе, че Лей бе родил.

Щом вече бе в Пусан се запъти към цветарски магазин, взе букет на Лей, а след това тръгна към болницата, която му бе казал Бекхьон.

Вече там се запъти към стаята пак казана му от Бек. Щом стигна почука и влезе. Вътре бяха Бек, Лей, двете бебчета и Техьонг.

К: Здравейте - каза малко по-тихо, случайно да не събуди бебчетата. Отиде до Лей и му подаде букета - Заповядай сладък. Много се радвам че вече си имате бебчета - прегърна го силно, след което го целуна по челото

Л: Благодаря ти за букета - усмихна му се

К: Честито - обърна се към най-добрия си приятел и го прегърна - Ще бъдеш страхотен баща

Б: Благодаря

К: Как се казват тези малки сладури - погледна към кушетката до тях

Б: Сана и Сехун

К: Може ли да подържа някой? - погледна родителите на малките

Л: Разбира се, вземи ги внимателно и придържай главичката - Кук кимна и взе едното бебче.

К:Толкова е сладък - усмихна се - Ще те изям бе сладур - целуна мъника по челото

Тае стоеше от страни и го наблюдаваше. Искаше и с тяхното бебче да се държи така, щом се роди. Техьонг бе в седмия месец и корема му беше доста голям. Погали го и погледна отново към Кук.

Б: Кук, обърни внимание малко и на Тае - каза му тихо само той да го чуе

Малкия погледна към брат си. Двамата направиха очен контакт.

К: Какъв е пола на бебето? - попита го без да показва никакви емоции

Т: Момченце е - усмихна се леко, а от вътре изгаряше от щастие

К: Име вече измислил ли си му? - това накара Тае да се усмихне още повече

Т: Имам идеи, но и ти може да го измислиш - усмивката му стана още по-голяма

К: Ханбин - Тае закима в съгласие, а Кук се обърна отново към детето в ръцете му. Бек се усмихна, че приятеля му поне си даде предложението за име.

340 думи