Big family, but then they regret it

10

На следващия ден както Джин бе казал, момчетата играеха заедно. Куки бе толкова щастлив, а останалите четири момчета изобщо не им се харесваше тази идея да играят с по-малкия.

Ю: Хайде да играем на криеница - усмихна се фалшиво

К: Даа - каза весело

Т: Нека Джънгкук да брои

К: Но аз не мога до много

Ч: Брои до десет, два пъти

К: Добре

Х: Брои тук - показа му

Кук кимна и почна да брои, а останалите се скриха, така че да не бъдат открити скоро. Щом Куки спря с броенето тръгна да ги търси. Първия който откри беше Джимин.

К: Открихте - засмя се сладко - пуза теб

Ч: Да да

Малкия продължи да търси и останалите в продължение на десетина минути, но така и не откриваше никой.

К: Чими хьонг ще ми помогнеш ли, поне мъничко

Ч: Не

К: Моля те, не мога да ги намеря

Ч: Не ме интересува

Куки кимна и продължи да търси, но без успех отново.

К: Момчета не мога да ви намеря, отказвам се - каза силно

Момчетата, които се бяха скрили излязоха от различни места.

К: Хайде да играем на нещо друго сега - усмихна се

Всички се съгласиха и почнаха да играят на нещо друго.

°°°°°°°°°°

След няколко часа бяха приключили с игрите, а Куки пак тичаше към кухнята при майка си.

К: Мами

Щом Джин го погледна, веднага клекна до него и го прегърна.

Д: Мили защо плачеш? Какво направиха момчетата пак?

К: Мамо те играха с мен - усмихна се, а сълзичките му се стичаха по бузките

Д: Радвам се, че си щастлив миличък - усмихна се

К: Аз ще се кача горе да оцветявам

Д: Добре беби - целуна го по челото

Куки веднага се качи горе и почна да си оцветява.

285 думи