Big family, but then they regret it

36

Бе минала година Кук бе почети на 18 вече. Искаше да си изкара книжка и затова сега слизаше към хола за да говори с техните.

К: Татко

Н: Да - обърна се към него

К: Искам да си изкарам книжка

Н: Добре ще отидем да те запишем в някоя автошкола

К: Благодаря - усмихна се

Н: Може и за кола да почнем да гледаме скоро

К: Благодаря ти

Д: Ще ме возиш нали Куки - погледна малкия

К: Разбира се майко. Аз ще излизам, може ли пари?

°°°°°°°°°°

Месеците си минаваха Джънгкук си караше курсовете. Оставаше му още малко и щеше да вземе книжка. Бяха му взели и кола вече, а именно ауди. С баща си ходиха да карат на полигони, както сега.

К: Толкова се радвам, скоро ще взема книжка и ще мога да ходя навсякъде

Н: Само ти трябват пари и ходи където искаш

К: След като завърша мисля да се изместя в Сеул. Да живея там. - сподели нещо което обмисляше от отдавна

Н: Защо толкова далеко, защо не си останеш тук в Пусан?

К: Не ми се стой тук, искам да се справям сам, да се издържам сам

Н: Но защо толкова малък?

К: Татко другите като не искат да се махат от вкъщи това си е техен проблем, аз искам да съм самостоятелен

Н: Разбирам, не искаш да си около братята си - въздъхна

К: Те не са ми братя

Н: Значи е заради тях

К: Татко вече не ги понасям, търпя ги толкова години, писна ми

Н: Добре, прави каквото смяташ за добре - примири се с мисълта, че сина му ще се мести след година.

265 думи