Big family, but then they regret it

52

Времето бавно бавно си минаваше, а спомените на Кук взеха да изплуват с всеки изминал ден. Бе си спомнил и за отношенията с братята си. Повечето му спомени се бяха върнали, започна отново да се носи в черно и да прави почети всичко, което и преди. Бе време вече да говори и с Бек за братята си.

Малкия бе се уговорил с приятеля си да излязат. Бек щеше да го чака пред тях.
Кук се оправи и излезе, а отпред го чакаше вече големия.

Б: Здравей

К: Здрасти Бек

Б: На къде ще ходим?

К: Просто искам да се разхождаме и да поговорим

Б: Добре

Тръгнаха из града а Кук почна с въпросите.

К: Как са се държели братята ми с мен?

Б: Спомнил си си нещо ли?

К: Да, затова те питам

Б: До колкото ти си ми казвал, не се разбирате изобщо още от малки. Те не те искат като брат както и ти не ги искаше.

К: Ето защо се държат така, майка ги е накарала. Ама Техьонг защо се държи все едно винаги сме били перфектните братя?

Б: Може да е разбрал грешката си и да е чакал момент, че да промени всичко

К: Ще разбера аз като се прибера

Б: Какво ще правиш?

К: Просто ще си поговоря с тях и ще си върнем старите отношения, не искам да се правят на загрижени братя

Б: Добре, но така ще разтройш вашите

К: Не ме интересува, не искам да се правят на такива каквито не са

Б: Добре

К: С тях виждал ли си се преди?

Б: Не, след инцидента за пръв път ги видях

К: Ясно

Джънгкук продължи с въпроси и получаваше отговор, ако Бек знаеше нещо отново това.

285 думи