Big family, but then they regret it

71

Бяха минали две седмици от както Кук се беше прибрал при техните. Не излизаше много, стоеше предимно затворен в стаята си. Стаята му не беше оправена, държеше я така, харесваше му. Тае не веднъж се бе пробвал да му помогне да я оправят, но не Кук не даваше.

Бек и Лей бяха притеснени за малкия. Не ги търсеше изобщо.

Днес Джънгкук слезе, закуси седна на дивана в хола. Братята му седяха там и го погледнаха.

Т: Как си днес Куки? - попита притеснено

К: Добре съм вече - каза и го погледна

Т: Искаш ли тогава да излезем и да се по разходим?

Никой от братята му не знаеше, че той харесва Кук, дори Джимин. Момчетата гледаха Тае странно. Това изобщо той ли беше? До преди той го обиждаше редовно, а сега се държеше добре с него.

К: Не ми се ходи никъде и то с теб - каза като си сложи лека усмивка на лицето, което накара Тае да се намръщи

Х: Нека да правим нещо, остави го Кук - каза на Тае

Т: Е не може да го делим, той ни е брат все пак

Ю: Той никога не ни е бил брат

Ч: Хьонг, стига. Джънгкук ни е брат още от каквото мама и тате ни осиновиха

Т: Да

Ю: Еми тогава защо не го възприемате като брат още от самото начало, а чак сега се сетихте

Т: Защото сме по-големи вече хьонг, защото сега разбираме каква глупост е това, което правим

К: Ох, ще спрете ли да обсъждате това, преди исках да сме братя, но вече не - каза и стана като се качи горе

Т: Охх - стана и се качи също горе

Ч: Понякога се държиш доста гадно, нека просто се пробваме наистина вече да го погледнем като наш брат - погледна Юнги

295 думи