Stalker

45

Изпитвали ли сте някога толкова силна болка,че да не можете да реагирате?Толкова ви боли,че изпадате в шок.Помня веднъж като малка,когато си счупих крака.В първия момент нямаше болка,докато не осъзная какво се е случило,докато тялото ми не регистрира щетата.После,обаче болката беше толкова силна,че ми прималя.И,все пак болката от счупена кост не може да се сравни с душевната болка,която изпитах.Шокът от удара не може да се сравни с шока от наученото в този момент.Бях мъртва.Психически.Душевно.Тази смърт беше по-плашеща от физическата.Повече болеше,сигурна бях,защото всичко,което е свързано със съзнанието и душата боли много повече от физическата болка.

-Какво става,по дяволите?-Дейв гледаше като побъркан.-Какво става?Вие да не сте полудели?

-Дейв престани да се дърпаш.-каза Бари.-Арестуван си.

Дейв се опитваше да се оъскубне от полицаите,които вече му бяха сложили белезниците.Избягвах какъвто и да било очен контакт с него.Гледах навсякъде другаде,но не и в очите му.Бях сигурна,че,когато срещна погледът му,това ще е края.Малкото ми здрав разум,който проявявах в момента щеше да се изпари.Дори не знаех от къде имах и толкова смелост и трезвеност на мислите в такъв момент.Момент на пълна разруха.Просто сякаш бях във филм за края на света и бях единствената оцеляла сред руините.Точно така се чувствах.А,Дейв беше астероидът,който се е разбил в Земята.Не можех да понеса да го погледна,просто не можех.Не можех да понеса да го слушам.Исках да избягам.Исках да изчезна някъде и да се скрия.Да ме няма и да не се върна повече,спомените ми да изчезнат.

-Бари,може ли да изляза?-казах,а гласът не беше моя,аз не говорех така.Моят глас винаги изразяваше някаква емоция,този беше чужд,стържещ,страшен.

-Разбира се,Елизабет,излез.-той слабо се усмихна.

-Лиз,мамка му,Лиз.-развика се Дейв.-Не ми казвай,че им вярваш!Станала е някаква грешка,някаква скапана огромна грешка,не може да им вярваш!Обичам те,Лиз,мислиш ли,че мога да направя нещо такова?Познаваш ме,все щеше да забележиш,че нещо не ми е наред!Обичам те,Лиз...-последното почти го прошепна.

Нещо в мен се пречупи,огъна се и не можех да не го погледна.Вдигнах поглед точно,когато стигнах до вратата.Бях на сантиметри от него,но полицията го държеше здраво и настрана от мен.

-Не можеш да им вярваш!Колко пъти съм можел да те убия?!Имал съм хиляди възможности и не съм!Защото не съм аз!Не им вярвай!-гласът му стана абсолютно отчаян.

Не казах нищо.Нямаше какво да кажа.В момента сърцето ми се късаше.Усещах как се раздува,препуска и се пръска в гръдния ми кош.Болка.Вече не само душевна,вече осезаема.Физическа.

-Вярваш им.-каза накрая абсолютно съкрушено.-Ти,наистина им вярваш.

Звучеше по начина,по който бих звучала аз,ако мога да говоря,но не мога.Взирах се още около секунда,докато вече усетих как не издържам.Блъснах вратата и излязох.Дори не изчаках да се затвори.Риданието се откърти от устните ми.Разплаках се с глас,без да ми пука,без да ме е срам или каквото и да било.Хукнах надолу по коридора.Исках да се махна.Веднага.Завинаги.

-Всичко наред ли е,госпожице?-чух някаква жена да ме пита.

-Видяхме полиция,какво ли е станало?-чух друг глас.

Смътно осъзнах,че съм стигнала до фоайето,където имаше доста хора.Блъсках се в тях,абсолютно дезориентирана.Не можех да си поема въздух,ръцете ми се разтрепериха неудържимо,сърцето ми препускаше в гърдите и не спирах да плача.

-Госпожице,да извикаме ли Бърза помощ?

-Господи,полицията е заловила някого.

-Това,това не е ли момчето,с което дойдохте?-това беше гласът на рецепционистката.

Веднага се обърнах.Полицията излизаше с Дейв.Погледнах го отново.Вече не изглеждаше отчаян,не изглеждаше тъжен.Беше абсолютно безчувствен,на лицето му нямаше никаква емоция.Точно преди да излязат от хотела погледът му се засече за последно с моя.Кълна се,в онзи момент наистина приличаше на луд.Този поглед....Ако имах някакви съмнения,че можеше да има грешка,след този поглед бях сигурна,че е той.Бях сигурна,че Дейв се беше оказал моя преследвач.Бях сигурна и,че това няма да бъде края.Бях сигурна,че това беше само началото.

*****
Еее,дами и господа,това беше края.
Спокойно,ще има продължение,обещала съм ви.
Сега искам много гласове и коментари 😂😂😂.
Обичам ви 💙💙💙