13:

5.5K 376 21
                                    

Най-накрая петък.С тази прекрасна мисъл се събудих.Оправих се на бързо и изхвърчах към колежа.Напоследък имах навика да се успивам.Заради Дейв предимно.И психара.



Точно вкарвах колата си на паркинга,когато видях Ламборгинито на Джо.Аз ли трябваше да му кажа за мен и Дейв или Дейв щеше да му каже?Всъщност,имаше ли нещо между мен и Дейв?Не,нямаше нищо.Просто целувка,това е.За Дейв сексът беше нищо,та какво да говорим за целувка.



-Хей,Лизи.-провикна се Джо като ме видя.



Защо беше сам?Къде беше ухиленият му спътник?Сигурно се беше успал.Така става,когато си лягаш в 4:30...



-Къде е Дейв?-попитах го озадачена.-Нали го караше насам.



-Моторът му пристигна снощи.Поправен е.Даже се чудя как не е предложил да те вози още.Обича да впечатлява мацките с него.-ухили се и ме прегърна през раменете.



-Оо,може би,защото се напи в 15:30 и не знам до кога го е държало.Нямало е време да ми се похвали.-реших да посъкратя историята.



-Значи да си знаеш.Въпрос на време е да ти предложи едно кръгче.



Джо ме притисна до себе си,като влизахме вътре,а аз се почувствах зле.Защо се чувствах зле?Защото не казах на Джо за целувката?Защото позволявам на Джо да ме прегръща,при положение,че се натисках с най-добрия му приятел?Или,защото изобщо позволих всичко с Дейв да се случи?



-Надали бих се качила,като знам колко задника е извозил.Сигурно бих могла да прихвана сифилис от досег със седалката.



-Хахаха.-засмя се.Стигнахме до главното стълбище,където пътищата ни се разделяха.-Довечера смятам да ходя на бар.Искаш ли да дойдеш?



-Бар?-повдигнах вежди очудено.-Кой друг ще идва?Дейв?



-Защо постоянно ме поташ за Дейв?-той присви очи насреща ми.-Не знам може и да не дойде.Той предпочита да си купонясва в домашна обстановка.Това по-скоро е моята идея за забавление.



-Окей.Предполагам,че ще дойда.-усмихнах му се и се запътих към първата си лекция.



Чувствах се отвратително.Защо се чувствах така?Изпитвах вина.През цялата лекция гледах като идиот,нищо не разбрах.На всичко отгоре ми се плачеше и ми беше лошо.Какво ми ставаше?Не спирах да мисля за Дейв,а в следващия момент изникваше образа на Джо и аз изпитвах вина,че съм целунала Дейв.После изникваше снимката,която ми беше пратил психара и стомахът ми,започваше да прави кълбета.

StalkerOnde as histórias ganham vida. Descobre agora