23: You're crazy all the time

5.1K 424 48
                                    

Всички ни се подиграват,че играем на семейство.-ухилих му се и го гушнах през кръста.

-Просто всички завиждат,че имаш страхотен мъж като мен.-целуна ме по косата и ме гушна през раменете.

-И Бен ли ми завижда?-избухнах в смях и отключих колата.

-Той най-вече.Тайно е влюбен в мен,но не иска да си признава.-грабна ключовете от ръцете ми.-Аз ще карам.

-Колата е моя.

-Гадже съм ти,освен това съм мъж.Аз ще карам.-ухили се победоносно,когато завъртях очи и седна на шофьорското място.-Благодаря,че ме измъкна.

-Какво да те правя...-пуснах радиото.-Помислих си,че ще скочиш да набиеш баща ти.

Дейв подкара по улицата и аз се загледах в него.Баща му беше скапаняк,това е ясно.Дейв обаче като че ли беше свикнал,което е нормално.В момента беше от онези негови игриви настроения,които ме караха да забравя за всички проблеми и да се закачам с него.

-Кога имаш рожден ден?-попита изведнъж.

-Това пък защо?Иначе е на 20 юни.

-Как защо,Лиз,гаджетата знаят такива неща.Моят е на 3 август.-ухили се и спря на един светофар.

-Ако се бях родила една година щях да съм по-голяма от теб.-това беше супер тъпо,но ме напуши смях.-Дори не знам защо го казах.Просто,за да запълвам времето.Или откачам,не знам.

Той се засмя и зави по паркинга на един супермаркет.Обърна се към мен и ме млясна по детски по устата.Ухили ми се и сложи един кичур коса зад ухото ми.

-Лиз,ти си луда през цялото време.Точно за това те харесвам.

Не знам дали аз бях луда,но на него нещо му ставаше.Най-вероятно преиграваше.Рожденни дни,такива прояви на нежност в колата на обществено място...Този човек се сбъркваше.

-Какво ще купуваме?-попитах,когато влязохме в супера.-Мога да готвя,знаеш ли?

-Защо не си споделила този полезен факт,Лиз?-измитира съкрушено изражение и забута количката измежду щандовете.-Щях да те карам да ми готвиш,а не да се чудя какво да си купя да ям.

Засмях се.Реших да направя лазаня и започнах да блъскам различни продукти в количката.Харесвах забавния Дейв,а не онзи намусен задник.

-Всъщност...защо можеш да готвиш?

-Защото се е налагало.Майка ми никога не готви,баща ми пък да влезне в кухнята е пълен абсурд,за брат ми да не говорим,няма представа как се държи черпак.-засмях се тъжно.Брат ми,Божичко...не му бях звъняла цяла седмица.Щеше да ме убие.

С
Мат винаги съм се разбирала добре.Той беше големия брат,винаги ме е защитавал и ми е помагал с всичко.Бях свикнала да му споделям,защото е нямало на кой друг.Но,от както дойдох в колежа животът ми течеше на толкова бързи обороти,на които не бях свикнала.Нямах време за най-близкия си човек,мамка му.Трябваше да му се обадя още днес.

-Имаш брат?

-Да.Мат.По-голям е от мен с 5 години.Не се очудвай,че не съм ти казала.-вметнах,когато забелязах очуденото му изражение.-Би трябвало да си осъзнал,че не говоря за семейството си.

Но,пък той също не говореше.Аз си имах своите причини,разбира се.Навярно и той имаше своите.Подозирах,че неговата причина е баща му,но кой знае?Може би,имаше и нащо друго.

-Да,но просто ми се стори странно.

-Както и да е.Хайде,трябва да взема доматена паста.-дръпнах го за тениската,защото се беше заблял пред щанда с алкохол.Дейв...какво друго да очаквам.

-Как мислиш?Дали да не вземем вино?

-Ще пиеш вино с майка ти,която се държи като орлица и баща ти,който се чуди за какво да се заяде с теб?-изгледах го скептично.

-Не,ще си го изпием двамата с теб.

-Зарежи виното,тръгвай.

-Боже,ужасна си.Няма да мога да преживея три дни без никакъв алкохол.-изхленчи под носа си.

-Ще ти се наложи.

-Мамка му,от къде им щукна да ми идват на гости.Нито съм любимия син,нито им липсвам...Какво искат от мен?-въздъхна тежко и бутна количката нататък.

-Защо?Майка ти изглежда доста мила...

-Защото не си я виждала да изперква.Повярвай ми,не ти и трябва.-поклати глава.

Бях се загледала в една от доматените пасти,когато мернах хора,с които посещавахме някои лекции.О,не!Утре целия университет щеше да знае,че с Дейв сме пазарували семейна вечеря.Това щеше да е ужасно!Грабнах един буркан с доматено пюре и се скрих зад него.

-Какво правиш,Лиз?-попита Дейв и ме изгледа,все едно съм лунатичка.

-Зяпнали са ни.Не искам утре всички да говорят за нас.-казах тихо,а той погледна към мястото,където бяха състудентите ни.

-С половината от момичетата,които ни гледат,все едно сме извънземни съм спал.-каза и се ухили.

-Давай да се махаме по-бързо.-просъсках.

-Какво да не би да те е срам да те видят с мен?-усмивката му стана още по-широка.-Дай да спретнем едно малко шоу.

Още преди да се осъзная той ме хвана през кръста и ме дръпна към себе си.Беше толкова неочаквано,че изпуснах буркана и смътно осъзнах,че се пръсна на парченца на земята.В същия момент той впи устните си в моите,точно както снощи при последната целувка на терасата.

Тези целувки щяха да ме довършат.Нямаше начин да оцелея след подобни целувки.Нямаше начин Дейв да ме остави да живея като нормален човек.

След секунда се отдръпна,оставяйки ме напълно зашеметена.Смигна ми,взе друг буркан с доматено пюре и го сложи в количката.Преплете пръсти с моите и ме дръпна към касите.Погледнах към групичката от студенти,чиито лица навярно бяха абсолютно същите като моето.Бях тотално смаяна,а той се държеше все едно нищо.Не може да целуваш така момиче и после да се държиш като Дейв.Само той можеше да те целува,все едно ти показва как точно би те изчукал и колко би ти харесало,а после да си залепи идиотската усмивка на лицето и да се държи като най-нормалния човек на земята.

Не знаех на кой свят се намирам,докато се качим в колата.Не знам какво ми стана,но,в момента,в който се качи на шофьорското място нещо ми прищрака.

Плъзнах се от седалката си директно в скута му и облегнах гръб на волана.Плъзнах ръце под тениската му и устните ми трескаво откриха нвговите.Този път той беше този,който остана изненадан.

-Мръсно ли ще играем,Дейв?-попитах запъхтяно,опитвайки се да възвърна нормалния ход на сърцето си и дишането си.Ръцете ми още бяха под тениската му,а аз подпрях глава на гърдите му.

-Отмъщаваш ли ми?-попита Дейв.-Защото,кълна се,ако до две секунди не изчезнеш на прилично разстояние ще те изчукам по средата на паркинга посред бял ден,без да ми мигне окото,повярвай ми.

-Дори ти не си чак толкова ненормален.

-Остани още малко и ще видиш.Стиска ли ти?

-Боже!-възкликнах и се махнах от него.-Я,тръгвай,че много разгорещихме страстите.

Той се ухили,въздъхна дълбоко и продължително и запали двигателя.Излезе от паркинга.Аз гледах право напред през стъклото.Цялата бях пламнала.

-Ти си единственото момиче,с което се размотавам толкова дълго,без да правим секс.-каза след малко.-Не знам какво целиш,но има ефект,да знаеш.


***********
Ето ви днешната доза Лизи и Дейв.
Гласувайте и коментирайте,ако ви е харесала главата.
Обичам ви 💖.

StalkerWhere stories live. Discover now