-Дейв, искам да седнеш на стола и да ме изслушаш много внимателно. Без значение какво ще ти кажа, недей да ме прекъсваш, недей да се ядосваш или да ме обвиняваш преди да приключа, става ли? - попита Боби и въздъхна дълбоко. - Няма да е лесно да го приемеш, но трябва да ме чуеш.
Плашех се. Имах някакво отвратително предчувствие. Нямаше да ми хареса кой е Психара. Изобщо. Сега щеше да се окаже, че е някой от близкия ни приятелски крък, както в трилърите и ще трябвя да мразя някой от най-добрите си приятели до края на живота си.
Боби Фокс мълчеше, сякаш не знаеше от къде да започне. Започвах да се изнервям.
-Господи, детектив, просто изплюй камъчето и да се свършва. Бях в затвора, без да имам вина. Ще преживея и това, спокойно.
-Преследвачът... -той въздъхна много уморено и разтърка очи. - Преследвачът е самата Елизабет, Дейв.
Избухнах в смях. Точно сега ли беше моментът да се шегува, аз си умирах от напрежение, а той ми пускаше майтапи.
-Дейв, абсолютно сериозен съм. След последните тестове на психолога на Елизабет, тя е диагностицирана с "Дисоциативно разстройство на идентичността" или с други думи раздвоение на личността. Много е трудно да се открие, защото самите пациенти не знаят какво се случва. Често не подозират, че умът им си измисля друга личност, за да се самонарани умишлено в следствие на тежка емоциална травма.
Какви ги блещеше този човек? Да не би той да страдаше от някакво умствено разстройство?
-В началото психологът на Елизабет си е мислел, че е развила Шизофрения в следствие на целия стрес, през който е преминала. Често двете заболявания се бъркат. Но после, след множество тестове и изследвания и след като Елизабет е припаднала в кабинета... След като се е свестила започнала да се държи изключително странно. Повтаряла, че е мъж на име Шейн Гудман и, че е мъртъв по вина на Елизабет Гранд и затова трябва да и съсипе живота, да я накара да страда.
Станах от стола, но всичко се люлееше пред очите ми. Не можех да дишам. Не можех да мисля. Нищичко. Хванах се за ръба на масата.
-Не се връзва. - изграчих. - Ами всички съобщения, които получавахме, докато сме заедно? Ами онази катастрофа преди няколко месеца, когато я изблъскаха от пътя? Не се връзва, нищичко.
YOU ARE READING
Stalker
FanfictionАз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко...