Мисля,че е време да се прибирам.Утре наистина трябва да ставам рано.-казах.
-Да не се изплаши?-попита Изабел.
-Ти,полудя ли?Просто не ми се играе,а и искам да се наспя.Приятна вечер.Ще се видим утре.-усмихнах се пресилено и тръгнах към вратата.
Бях щастлива,че най-накрая се измъкнах от това скапано парти.
-Искаш ли да те изпратя?-джо ме хвана за лакътя,докато прекосявах разстоянието до вратата.
Изскубнах се от него.Да бе,да ме изпрати!Защото нали живея на другия край на щата.
-И двамата знаем,че не искаш да ме изпратиш.Живея в съседния апартамент.Не съм пила и определено мога да мина разстоянието сама.-натъртих на думите си.
-Защо толкова се дърпаш,Елизабет?Нито аз ям хора,нито Дейв.Не разбирам какъв ти е проблема с нас.
-Какъв ми е проблема с вас ли?-сложих ръце на кръста си.Ядосвах се.-Защо не ме оставите намира?Не проявявам интерес към никого от вас и не мога да разбера каква е тая мания по мен от първия ден.Да не би да сте се хванали на бас кой ще ме изчука пръв?
Боже мой!Какво казах?На глас ли го казах?О,Боже!Лицето ми пламна.Очите ми станаха огромни.Прехапах устни притеснено.Той ме гледаше продължително,вероятно чудейки се какво да каже или как да ми се присмее.
-Няма нищо такова.-каза и се врътна на пети.Проследих с поглед как се отдалечава.
Излязох от апартамента и влязох в моя.Първата ми работа беше да заключа.Втората-да дръпна плътно завесите на терасата.Кий знае кой досаден колежанин ще се напие като казах и ще реши,че е забавно да тропа по стъклото ми.Музиката кънтеше чак в моя апартамент.Как щях да заспя?
Съблякох се и се хвърлих с яд в леглото.Реших,че,ако си наложа да заспя ще заспя,въпреки музиката.
След половин час въртене и молене най-накрая купона да свърши бях готова да отида и да изгоня всички или да се обадя на полицията и те да ги изгонят.Затиснах главата си с възглавницата.Първият ми ден беше ужасен.Джо и Дейв бяха ужасни.
Най-накрая заспах с мрачните си мисли.
*************
Закъснявах,мамка му,закъснявах!Не спирах да си го повтарям,докато подскачах на един крак,бързайки да вкарам и втория в дънките си.Сложих си коженото яке,грабнах чантата и изхвърчах с безумна скорост от апартамента.Затичах се по стълбите.Знаех си,че купонът в понеделник вечер е ужасна идея.Успах се.Само дано да не срещна Дейв,защото щеше да направи сутринта ми още по-непоносима.
أنت تقرأ
Stalker
قصص الهواةАз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко...
