Stalker

30

Запътихме се към къщата обратно.Едната ръка на Дейв беше преметната през раменете ми и държеше бутилката с водка.В другата носеше обувките ми.

-Ще кажем на другите довиждане и си заминаваме.-каза Дейв.

-Имаме малък проблем,обаче.-изтъкнах.-Не мога да се кача на мотора.

Беше истина.Нямаше как да се разкрача на мотора,поради простата причина,че роклята не ми позволяваше да си отворя краката повече от 10 сантиметра.

-Сериозно започвам да мразя тази рокля.

-Не можем да вземем и колата,защото другите няма как да се приберът.-загледах се в прехапаните му устни,докато мислеше варианти.

Усмивката бавно,бавно разтегна лицето му от край до край.О,не,тази усмивка никога не предвещаваше нищо добро.Обожавах я заради тръпчинките и в същото време я мразех,защото знаех,че има някаква ужасно лоша идея в главата си.

-Измислих го,обаче ще ме убиеш.

-Още като ти видях усмивката бях сигурна в това.-скръстих ръце и го изгледах.-Но,дай да чуем.

-Ще свалиш тази рокля и ще ти дам якето си.Така като те гледам...ще покрие по-голямата част от дупето ти.-ухили се още повече.

Той се шегуваше,нали?Нали?!Търсех следи от хумор по лицето му.Да,определено се забавляваше,но нещо в очите му ми подсказа,че не се шегува.Сега ли трябваше да му кажа,че не нося сутиен под роклята?

-Дейв...не мога да измина половината град само по бикини и кожено яке,което няма да скрие нищо.-казах бавно,за да му го набия в главата.

-Ще изминем разстоянието за десет минути,какво се впрягаш.-изгледа ме закачливо.-Задникът ти ще е на седалката и никой няма да го види,а останалата част ще я скрием зад ципа.-ухили се и погледът му застана на гърдите ми.

-Цял живот ще съжалявам за това.

-Хайде де,веднъж живееш.Не се прави на пъзла.-засмя се и отново ме прегърна-След 40 година ще се смееш на тази случка.

-Можеш да накараш и монахиня да се снима в порно.-изсумтях.-Такъв си Дявол с тая тъпа усмивка.

Смехът му прогърмя в тъмното и ме задърпа към вратата.Все още с преметнатата му ръка влязохме вътре.Групичката ни се запиваше напълно забравила за нас.

-Ето ги гълъбчетата.-викна Бен.-Веднага са се сдобрили.

Изабел се засмя и дотича при нас.Огледа подозрително ръката на раменете ми и босите ми крака.Повдигна вежда към бутилката водка.