Stalker

2.5

💢 Елизабет  💢

Втурнах се към колата си.Опитвах се да запуша риданията,които напираха да излязът.Наредих си да ходя.Една крачка.Втора.Нямаше да се сривам пред хората.Едно вдишване.Второ.

Влязох в колата и затръшнах вратата.Цялата започнах да треперя от неизказани думи,от неизлети чувства,от премълчани емоции.Сълзите изригнаха без изглед някога да спрат.Разплаках се.Силно,грозно.Подпрях чело на волана и дадох път на тъгата.Обичах го,по дяволите,обичах го.Повече от всичко н
а света.Обичах го повече от колкото обичах себе си.Бях го наранила.Той беше прав.Ако се окажеше,че всичко това е едно огромно недоразумение щях да се съсипя.Нямаше да мога да превъзмогна вината си.В момента не знаех кое е по-лошо,той наистина да е виновен или да е напълно невинен.И в двата случая беше свършено с мен,с него,с нас.

Навярно съм прекарала плачейки минути,часове...нямах представа.Когато излязох от паркинга очите ми бяха зачервени и всичко ми се размазваше.Не биваше да карам в такова състояние.Но нямаше как да се прибера.Бях се скарала с приятелите си,брат ми го нямаше,а дори да си викна такси нямаше къде да оставя колата си.

Пуснах радиото с цел да се разсея.В колата гръмна "Here without you" на 3 doors down и положението стана още по-зле.Навън вече беше тъмно.Изключих проклетото радио,докато бършех сълзите си.Спрях на един светофар.

-Да гориш в Ада,Дейв!-изкрещях,изпаднала в истерия и заблъсках волана.

Мразех го,мразех себе си,мразех всички и всичко.Телефонът ми на съседната седалка извибрира.Грабнах го и видях,че съм получила съобщение.

@i_saw_you:Липсвах ли ти,Лизи?Как е Дейв?Как си прекарва зад решетките?Забавно ли му е на един невинен сред сбирщина престъпници?Относно мен,извинявам се за отсъствието си.Ако съм ти липсвал,просто погледни назад.Зад теб съм....Бау!

Изпуснах телефона,светна зелено и отпраших с цялата скорост,на която колата беше способна.Не погледнах назад.Стиснах волана,а кокалчетата ми побеляха.

Погледнах в огледалото за задно виждане.Плътно зад мен,поддържайки скоростта ми имаше друга кола.Черна.Или щях да изхвърча от пътя,или щях да се блъсна някъде,или щяха да ме докопат...А,можеше и всичко наведнъж.

Какво изпитвах в този момент?Всичко.От страх,граничащ с пълен ужас до адреналин,който нажежаваше кръвта ми.Какво да правя?Реших да карам към някое оживено място.Центъра.Точно така.Щях да карам към центъра.Там нямаше какво да ми направи.Щях да отида в някое заведение и да се обадя в полицията.Погледнах номера на колата в огледалото за задно виждане.Трябваше да го запомня.В този момент телефонът ми изписука за ново съобщение.И,още едно.И,още едно.Нямаше как да кара и да ми праща съобщения.Значи не беше сам.