Stalker

11: Yeah,my boyfriend's really cool

Джо ме успокояваше с часове.Бях му благодарна.Всичките ми сълзи и грим попиха в тениската му,а той се засмя,казвайки,че няма да я изпере,за да му напомня за "ревящата,параноична Лизи".Беше забавен,оправи ми настроението.Не знам защо в началото си мислех,че той е опасния,лош вълк,а Дейв е забавният,леко подпийнал колежанин.Беше обратното.Дехв беше опасният,лош вълк,а Джоузеф беше забавният.Хората бяха прави,че понякога първото впечатление лъже.

Бях се барикадирала в апартамента си,учейки за предстоящия изпит утре.Под "барикадирала" имах предвид,буквално.Бях заключила вратата,дори я бях подпряла със стол.Бях дръпнала всички пердета и вътре стана като тъмница.Предпочитах да уча на лампа в 3 следобед,отколкото да ми пращат мои снимки в 3 през нощта.

-Лизи!-някой блъскаше по вратата на терасата.

-Лизи!-този някой продължаваше да блъска.

Подскочих събаряйки стола си на земята.Мамка му,мамка му,мамка му!Грабнах един тиган от кухнята.Ако беше психопата щях да му размажа главата с този тиган.Не ми пукаше.

Дръпнах пердето.Дейв беше седнал на терасата,облегбал гръб на вратата ми.Какви ги вършеше тоя ненормалник,да го вземат дяволите?Надигна бутилка уиски и отпи масивна глътка.Трясна си главата в стъклото.

-Лизи,бе!-викна отново.

Щеше да си разбие главата,магарето му с магаре пияно.Или,още по-лошо да ми счупи прозореца.Кой ме наказа с такъв съсед?Кой,мамка му,кой?

Предпазливо отворих вратата и той се просна по гръб на пода в спалнята ми.

-Ау.-имрънка и си разтърка дебелата тъпа глава.

-Какво,по дяволите,правиш пиян в моята част на терасата,зовейки името ми.Очакваш,че,вече не ти се сърдя или,може би си забравил,че изобщо сме скарани?

-Ние скарани ли сме?-попита,гледайки ме от пода.

-Ти,идиот ли си?Или,просто имаш алцхаймер?-подпрях ръце на кръста си.

Той се засмя и се подпря на пода с една ръка,за да се изправи.В другата държеше бутилката,опитвайки се да балансира.Без резултат.Просна се обратно на пода,заливайки се от смях.

-Отчайваща картинка си.-подадох му ръка,за да се изправи.Колкото по-бързо си координира движенията,толкова по-бързо щях да го изритам от апартамента си.

-Винаги,когато съм пиян ми се струваш страшно забавна.-ухили се и пое ръката ми.Леле,не очаквах,че тежи толкова много.Вместо аз да дигна него,стана обратното.Той ме повлече на пода заедно със себе си.

-Ще те убия.-изръмжах,когато усетих,че главата ми почти проби дупка в пода.Трябваше да сложа килим,задължително!

Взрях се в тавана,без да правя опити за бъдещо изправяне.И,без това знаех,че не мога да се справя с пияния Дейв.Та,аз не можех да се справя с трезвения Дейв,какво остава за пияния.

-Съжалявам за днес.-каза напълно сериозно.Обърнах глава в негова посока,изгубила способността си за мислене.Той,великият Дейв Бел ми се извиняваше?!-Държах се като пълен задник.Съжалявам.

-Така ми се струва или наистина осъзнаваш вината си,защото си пиян?-попитах го.Беше прекалено близо до мен,което разбъркваше мозъчните ми клетки като с миксер.

-Не.Осъзнавам я и трезвен,просто егото ми тогава е прекалено голямо,за да се извиня.-каза той и ми подаде бутилката.-Искаш ли?

-Да.-Кога станах такава?До преди няколко седмици не близвах алкохол?Надигнах се леко,за да отпия и отново легнах на земята.Върнах му я.

-Като анонимни алкохолици сме.Наливаме се в 3 следобед,загледани в нищото.Само,че без частта с анонимността.-констатира той.

-О,велики мислителю.-засмях се.Толкова беше пиян,че му се чудех как успя да пеоизнесе такава трудна дума като "анонимност".

-Защо го правиш,Лизи?-попита и рязко се изправи до седнало положение.

-Кое?-попитах,отбягвайки погледа му.Не ми харесваше да ме гледа така отвисоко.Сякаш имаше надмощие над мен.

Истината бе,че имаше надмощие над мен и го усещах с всяка клетка на тялото си.Мястото,на което кракът му се допираше до бедрото ми гореше.Там,където се приковаваха очите му,после пареше с часове като снощи.

-Всичко.-каза и ме обкрачи.Седна на краката ми.Отпи още една глътка от уискито.-Не мога да си те избия от главата.А,снощи...Снощи направо ме съсипа.Не можех да спя.Чух те,когато в три през нощта излезе на терасата,видях и сянката ти пред вратата ми.През пердетата.Защо всячески се опитваш да се убедиш,че е грешно?Ами,ако е правилно?Ако е най-правилното нещо в живота ни?Защо се опитваш да го отречеш,още преди да си опитала?

Очите му не пускаха погледа ми да мръдне никъде.Сякаш ми действаше някаква странна сила на притегляне.Тялото му ми пречеше да помръдна,също така ми пречеше и да дишам.Не,защото ми тежеше,просто всичко в мен пламтеше,изгаряше,топеше се.Защо го правех ли?Защото в негово присъствие емоциите ми и чувствителността ми бяха толкова превишени и ме беше страх,че,ако ме целуне или докосне ще ме разруши.Щях да се изпепеля,да останат само въглища и пепелища.Да я няма Лизи или поне да я няма старата Лизи.Надигнах се и останахме на един дъх разстояние.Грабнах бутилката от ръцете му и отпих в опит да утоля жаждата си.Не се получи,само устата му щеше да я утоли.Върнах му бутилката,но не се дръпнах.Какъв беше смисълът?

-Защото ме е страх.-признах си.

-От какво?-гласът му беше тих.

-Че една целувка или един път с теб няма да ми е достатъчен.Страх ме е,че ще се пристрастя,а на теб ще ти омръзне.-Никога,никога,никога не бих си  признала подобно нещо.Какво ми ставаше?Той не ми действаше добре.Изваждаше някакви  от характера ми,които не знаех,че притежавам.

-И мен ме е страх.-прошепна.-Страх ме е,че и на мен няма да ми стигне,а по принцип веднъж ми стига.

-Но,при мен нещата не стоят така.Когато се целувам с някой искам след това да мога да кажа "Да,гаджето ми наистина е готино".А,с теб никога няма да е така.-не знам защо шептяхме.Може би пияните винаги шептяха.Само дето,той беше опиянен от алкохола,а аз от него.

Изведнъж се изправи вдигайки и мен на крака напук на всякаква теория за пияните и гравитацията.Обгърна талията ми с ръце.

-Моля те,Лизи,позволи ми.Рискувай.Понякога да рискуваш е страхотно и излизат наистина добри неща.Ще мислим за последствията после.Моля те.-ръцете ми се плъзнаха по ръцете ми,а после обгърнаха врата ми и се заровиха в косата ми.Допря чело в моето.

-Ще загазя,Дейв.Със сигурност ще загазя.Не трябва.-гласът ми излизаше едва-едва.Беше толкова неубедителен.

Очите ми не можеха да се отместят от формата на устните му.Умът ми се рееше извън тялото и се чудеше какъв вкус ще има.Диханията ни се смесваха едно с друго.Трябваше просто да наведе глава още един сантиметър и щях да разбера какво е да си влюбена в Дейв Бел.

-Аз вече съм загазил,Лизи.-след тези думи сля устните ни в целувка.

Всичко избухна.Светът ми се взриви на милиарди парченца около мен.Пъзелът "Елизабет Грант" беше нареден от Дейв Бел.Колко лесен пъзел, само някакви си 4-5 части.Но всяка пасваше точно.Всяка извивка на устните му пасваше съвършено на моите.Пръстите му сякаш бяха създадени,за да са в косата ми,намериха си място.Всеки един от тях,а всеки кичур ги заобикаляше нежно.Сякаш всичко беше съвършено.Сякаш аз бях създадена за него,а той за мен.Чудех се само колко време щеше да ми е нужно да се отърся от тази сладка заблуда,наречена "любов с Дейв Бел".

********
За тази глава съм 99% сигурна,че ви е харесала!!!Е,разбира се,на тези,които сте от Тийм Дейв 😂😂.За вас от Тийм Джо ще кажа само да не се отчайвате,една целувка не е окончателно обвързване 😂.
Искам много гласове и коментари!!!Все пак Лизи и Дейв се целунаха!!
Обичам ви 🌈