Stalker

19: You're big lies

Къде изчезна снощи?-изпищя Изабел,когато си вдигнах телефона.-Телефонът ти беше изключен,нали щяхме да спим у вас?Не знаеш как се притеснихме.

-Прибрах се с Дейв.-казах,докато разтърквах очите си.Имах страшно главоболие.

-Дейв е бил там?

-Да.Джо не ви ли каза?

-Ами,не знам,но на Джо му стана нещо,след като ти отпраши.-каза Из.-Настроението на всички се скапа и тръгнахме да те търсим,защото се притеснихме.А,ти глупачке си се прибрала с Дейв.Можеше да се обадиш!Нали бяхте скарани?

-Сдобрихме се.

-С целувка ли?

-Ох,Изабел,не ми е до шегички.Кажи на Джазмин,Крис,Бен и Джо след един час да са в кагенето.Аз ще кажа на Дейв.-побързах да и затвора,без да и давам много обяснения.

*********

-Защо ни събра,о,Всемогъща?-попита Джазмин,когато всички се събрахме.Както винаги двете с Изабел бяха закъсняли.

-Всички знаете за психара,нали?-започнах.Разрових се в чантата си и извадих разпечатаните снимки на мен,на терасата и на мен пиеща в бара.Съвсем ясно бе защо не бях разпечатала тези с целувките.

-Продължава ли да те тормози?-очуди се Из.-За Бога,този минава всякакви граници!

-Или тази...не знаем какъв пол е.Ме знаем и дали е един човек или са няколко.-изгледах всички по един в очите,очаквайки някаква промяна в погледите им.Такава липсваше.Разстлах снимките на масата.

-Това е зловещо,Лизи...-започна Изабел.

Дейв,Бен и тя се наведоха да разгледат снимките от близо.Останалите гледаха ту мен,ту снимките.Избягвах да погледна Джо в очите,чувствах се ужасно заради снощи.

-Обади се в полицията.-каза тя.-Какво чакаш?Да нахлуе у вас и да те заколи,докато спиш ли?

-Благодаря,Изабел!-възкликнах с ръка на сърцето.-Не мога да се обадя в полицията.

-Защо?

-Той...има неща,с които ме държи...и ме заплашва...не мога да се обадя в полицията.-заекнах и прехапах устни.Всички заковаха погледи в мен.

-Какви неща?

-Няма значени...неща...които...ще излязат на бял свят,ако не играя по свирката му.-преглътнах тежко.

-Ти луда ли си?-викна Изабел.-Той е ненормален,Лизи!Може да те накара да направиш хиляди неща!Ако те накара да убиеш човек?Или да пренасяш наркотици?Или,не знам...да се снимал в порно?

-С какво толкова те държи,че си готова да изпълниш всяко негово нареждане?-обади се Джо,най-сетне.Насилих се да го погледна в очите.

-Няма значение.Не искам да говоря за това.И не съм казала,че съм готова да изпълня всяко негово нареждане.-троснах се.

-Ние сме ти приятели.-каза Из.-Кажи,Лизи.Ще намерим начин да ти помогнем,но трябва да знаем цялата истина.

Започвах да се ядосвам.Всички бяха заковали погледи в мен,все едно бях музеен експонат.Не ги бях събрала,за да си разказвам житейската история,а,за да разбера дали някой от тях е замесен.

-Няма да си разнищвам миналото.Събрах ви,заради друго.-казах.-Той или тя, или те винаги са една крачка пред мен.Винаги знаят къде съм и какво правя.Винаги са наоколо,дори в този момент може да дебнат от някъде или дори да съм на една маса с тях...

Изгледах всички продължително и право в очите.Никакво потрепване на мускул,никакво притеснение,абсолютно нищо,което да издаде някой от тах.А,може би,никой не беше замесен.Някваква част в мен,обаче си мислеше,че някой снася вътрешна информация,както се казва.

-Шегуваш се!Не говориш сериозно!-викна Изабел.-Ти,наистина ли си мислиш,че е някой от нас?

Не знаех какво да мисля,наистина.Вече нямах никаква представа.Ако целта на този човек беше да ме побърка,поздравления!Справяше се чудесно!

-Лиз,я се стегни!-Дейв ме дръпна за ръката,за да го погледна.-Той цели точно това,разбираш ли?Иска да се съмняваш в нас.Иска да те побърка.Недей да му се връзваш.Имал някакви неща срещу теб,голяма работа.Всички си имаме минало.Ще се онадя на баща ми и ще видим какво ще ни посъветва.Ще го открием и ще му разбия мутрата.После ще го накарам да ти се извинява,докато му излязат пришки на устата и чак тогава ще го пратя в затвора!

-Няма да звъниш на баща ти,Дейв!-процедих през зъби.

Разбирах,че иска да ми помогне.Аз самата се нуждаех от помощ,но не такава,исках морална подкрепа.Не можехме да се обадим в полицията.

-Добре,виж,ще измислим план.-каза замислено.-Остави го известно време да предприеме нещо.Нека видим какво иска.Поне ще разберем какви са намеренията и подбудите му спрямо теб.

-Да,това звучи добре,но недей да прекрачваш границата.-включи се Изабел.-Постонно ни дръж в течение и дори за секунда да не си посмяла да се усъмниш в нас,защото ще намеря това мръсно копеленце и ще проклина майка му,задето го е родила!

Изабел беше права.Как можех да се съмнявам в тях,та те ми бяха най-добрите приятели.Бяха готови да ми помогнат както могат,а аз си мислех,че са замесени.Големи благодарности им поднасях,няма що.

-Страх ме е.-изхленчих и прехапах устни.

-От какво те е страх,по дяволите?-Изабел ме дръпна в прегръдката си,все едно бях някакво бебе.-Най-големия ненормалник в колежа живее до теб.Сигурна съм,че,ако този посмее да те посети от близо Дейв ще му счупи врата.-тя започна да ме гали по косата.

Всички се засмяха,но израженията им останаха сериозни.Нямаше да се оставя на някакъв психар да ми съсипе живота,нали?Все пак не бях някоя бъзла!

-Добре,стига съм ви тварила с моите дилеми.Кажете нещо забавно.-облегнах се назад в стола си и отпих голяма глътка кафе.

-Да,наистина.Не си струва да мислим за този нещастник.-обади се Крис.Брей,този човек имал мнение.

Разговорът гладко се плъзна в друга тема,а именно партито по случай Хелоуин,което беше другата събота.Щяха да го правят в къщата на мъжкото братство.Представям си за какъв купон ставаше дума.

-Лизи,може ли да поговорим за малко?-попита Джо,ставайки от мястото си.

-Да,разбира се.-погледнах към останалите,които разговаряха оживено за това как ще се маскират.Само Джазмин забеляза малкия ни разговор и се усмихна окуражително.

Този разговор щеше да е ужасен,но трябваше да се проведе.Станах от стола си и последвах Джо навън.Запалих си една цигара,определено щях да имам нужда от успокоително за нервите.

-Е?-повдигна вежда той.

-Съжалявам,Джо...Онази целувка вчера.Бях объркана и не знам.Просто ми трябваха отговори и ги намерих.Беше нечестно и гадно и наистина съжалявам.

Каква двулична нещастница бях само!Сърдих се и крещях на Дейв,за дето ми се извини за целувката,а сега правех същото с Джо.Заслужавах ритник в задника,сериозно.

-Знам,Лизи.-каза малко тъжно той.-Ти,наистина си влюбена в него,нали?

-Не знам.За влюбване едва ли можем да говорим.Просто,той ми действа по начин,по който,не знам...Нямам думи да го опиша.Дейв изважда най-лошото от мен,но се чувствам добре,покрай него.

Елизабет,Елизабет,какви ги надроби?!Умствено се самобичувах.Наранявах чувствата на Джо,а той ми беше приятел.Не го заслужаваше.

-Той ще те съсипе,Лизи.Познавам го.-каза Джо.-Ще те съсипе,без дори да осъзнава,че го прави.Просто си е такъв.Приятел ми е и всичко,но не мига да си изкривя душата.Дейв не става за обичане.

-Мога да се грижа за себе си,Джо.-усмихнах му се.-Всичко с мен ще е наред.

Лъжкиня.Долна лъжкиня.Лизи,ти и големите ти лъжи!Ако можех да се грижа за себе си,нямаше сега да съм в това положение.Божичко,кого залъгвах.

-Искам всичко между нас да си оатане,както преди.Ние с Дейв нямаме бъдеще.-това не беше лъжа.-Решихме,че ще сме просто приятели.Искам и с теб да сме приятели,без да има някакво неудобство,нали разбираш?

-Ще сме приятели,Лизи,не се притеснявай.-смигна ми и се усмихна лъчезарно.Допуших си цигарата и хвърлих фаса.

-Хайде да влизаме,че ни чакат.

-Какво мислиш,приятелко?-попита той изведнъж.-Дали мога да се пробвам с Изабел?

-Така те искам,Джо!-ухилих му се и ударих рамото му с юмрук,докато влизахме.

***********

Здравейте 😍.
Знам,че е рано,но исках да ви зарадвам в това неделно утро,все пак утре сме на училище (ужас)...
Искам гласове и коментари,хайде !!
Обичам ви 💚💚💚💚