Stalker

37: I can't let you go

Боже,Дейв...-успях да промълвя.-Съжалявам,съжалявам...толкова много съжалявам.-прошепнах.

Спуснах се към него и го прегърнах.Притиснах го толкова силно към себе си в опит да взема цялата му болка.Не знаех защо,но не понасях да го виждам такъв.Исках да е щастлив,изпитвах физическата нужда да го виждам щастлив.Всичко си дойде на мястото.Разбрах защо пие толкова много,разбрах защо дори имаше дрога в спалнята си.Разбрах защо понякога се държеше като пълен задник.Мъчеше го миналото.Измъчваше се още по-силно от мен.

Той ме стисна в прегръдката си и сякаш сърцето ми забави ход.Изпитвах нещо странно към тозо човек,нещо,което не можех да разбера.Или,пък беше нещо,коетп страшно добре разбирах,но ме беше страх да облека в думи.

Исках да го утеша,исках да изпия тази проклета тъга в очите му и да му покажа,че не е сам.За Бога това отвратително нещо ни свързваше.Бяхме виновни без вина.

-Успокои ли се вече?-попита и леко ме отблъсна от себе си,така че да ме погледне в очите.

-Да,виж...съжалявам...сега разбирам какво искаше да ми кажеш,че би ме разбрал...Божичко...съжалявам...-чувствах се гузно за дето не бях му казала.

-Нямаше как да знаеш и аз постъпих тъпо,че те притиснах.-каза и ме дръпна отново за прегръдка.-Каквото и да стане,без значение кой как ще те гледа и как ще реагира на мен не ми пука,аз съм до теб,разбираш ли?С теб съм,Лиз,без значение от всичко.И искам да ми споделяш,недей да криеш такива неща.

Щях да се разплача отново.Какво ми ставаше,голяма съм ревла.Телефонът ми звънна и ме спаси от сълзите ми.Беше Мат,вдигнах веднага.

-В 2 часа през нощта съм при теб.Остави ми отключено,ако не искаш да ме чакаш и ти се доспи.-веднага изстреля в слушалката.

-Добре съм,Мат,не е нужно да идваш.Оправих се.-усмихнах се,въпреки че знаех,че той няма как да ме види.

Дейв ме гледаше с интерес.Знаеше,че имам брат,но за пръв път говорих пред него.Сега се почувствах още по-гузно,сестра му беше мъртва,а аз му хвърлях в очите факта,че имам брат,който го е грижа за мен.

-Не ми пука как си,идвам.Изкара ми акъла,така че ще дойда.-каза твърдо,почти ми се скара.

-Добре ще те изчакам,не ми се ще да оставям вратата отключена,когато наоколо обикаля някой,който иска да ме съсипе.-избъбрих нервно.