Stalker

2.13

Чувах някакъв странен шум,като от някакъв апарат.Миришеше гадно,като на препарати и лекарства.Отворих очи и се огледах.Болнична стая.Отново.

-Не се изправяй рязко.Внимавай.-чух непознат глас.

Видях някакъв доктор с папка да си записва нещо и да ме гледа над очилата си.Преглътнах и погледнах в другия край на стаята.Дейв седеше на един стол пред прозореца облегнал лакти на коленете си.Гледаше ме напрегнато и хапеше устната си.

-Какво правиш тук?-попитах го.Какво правех аз тук?Нали се бяхме скарали?Какво беше станало?Не можех да навържа последните събития.

-Госпожице Гранд имам няколко въпроса към вас.-докторът се обърна към мен и се приближи до леглото ми.

Дейв продължаваше да гледа напрегнато,а аз не разбирах нищо.Какво беше станало,по дяволите?Не можех да навържа събитията и това страшно много ме дразнеше.

-Бихте ли ми казали какво става,защото вечд се притеснявам?-погледнах лекаря.

Никой нищо не ми казваше.Какво очакваха?Да знам какво е станало от самосебе си ли?Да не би онези нещастници психарите да са ми направили нещо?Щях да се побъркам.

-Вашите въпроси после,сега моите са по-важни.-каза рязко докторът.

Млъкнах и го изчаках да продължи.Той обаче само се мръщеше над картона си и нищо не казваше.Погледнах към Дейв,сякаш той знаеше нещо.

-Кога започнаха припадъците и колко често са?-лекарят отново ме погледна.

-Аз не припадам.Нямам припадъци.

-Госпожице,това е от изключителна важност.Касае се до психическото ви здраве.За мое улеснение и за това на колегите ми специалисти ще е добре да знаем от кога се случват тези припадъци.

Този човек да не би да беше сбъркал пациентите?Какви припадъци,какво психическо здраве?Аз не съм припадала.Може би,за това съм тук,защото съм припаднала и за това нищо не помня.

-В какви филми сте се вкарали,не знам,но аз не припадам.-поклатих глава и тръгнах да ставам.

-Нека приятелят ви каже.Довел ви е тук,защото сте припаднала.-уточни се докторът.-Каза,че сте се държали странно.Направихме ви нужните изследвания и установихме,че в последствие от редица припадъци мозакът ви е започнал да се уврежда.Имате доста напреднала форма на епилепсия.

-Моля?

Взирах се в него,все едно току-що ми е казал,че имам две глави.Какви припадъци,какви епилепсии и мозачни увреждания?

-Искате да ми кажете,че не знаете за припадъците?-сега докторът се взираше в мен с недоумяващо изражение.

А,трябваше ли?Започнах да се страхувам.Ами,ако наистина имах епилепсия и припадах,а после не помнех за случилото се?Само това ми липсваше в момента,някаква скапана болест.

-Не,не знам.

-Добре,възможно е.Навярно пристъпите са на сън.Това е доста често срещано при епилептиците.-каза докторът и леко се усмихна.-Но,няма нищо страшно.Ще ви предпиша лекарства,които като започнете да пиете,припадъците ще се стабилизират и дори ще престанат,но ще се наложи да идвате през известно време,за да следим състоянието ви.

Да не се притеснявам?!Той ми казваше да не се притеснявам?!И,как по-точно да се случи това като се има на предвид,че ме преследват,гаджето ми ме мрази,приятелите ми са отблъснати от мен,а сега се оказа,че имам и епилепсия!Как да не се притеснявам?Изобщо не ми пука,да...Напълно все тая ми е и съм изключително спокойна!Дишай,Елизабет,дишай.

-Ще се оправим,Лиз.-прошепна Дейв.-Аз съм с теб,спокойно.

-Не искам да си с мен,защото ме съжаляваш.-намръщих се.-Ако е така,просто ме остави.Не се нуждая от ничие съжаление.

-Не те съжалявам.Притеснявам се за теб.Има огромна разлика.-изтъкна той.-И не съм с теб,заради това.Обичам те,въпреки всичко.Това правят хората,които те обичат,помагат ти и не те оставят,когато стане напечено.

Той ме обичаше.Очите ми се напълниха със сълзи.Щеше да е до мен.Въпреки всичко през което премина заради мен беше готов да остане за още.

-Мразя се за това,че съм виновна за целия боклук,който изсипах в живота ти.-прошепнах.

-Стига,Лиз.Не си виновна за нищо.Просто беше объркана,случиха ти се прекалено много неща.Гадни неща.-каза Дейв.

-Добре.-каза лекарят и остави една бележка на шкафчето до леглото.-Това са лекарствата ти,които трябва да вземеш.Можеш да тръгваш,ако си по-добре.

-Благодаря ви.

Усмихнах му се сковано,а той кимна и излезе.Взех рецептата и видях медикаментите.Не познавах никое от тях.Нормално,кога друг път съм се сблъсквала с подобна болест?

-Ще се справим с всичко,обещавам.-поусмихна се Дейв и ми помогна да стана.

-Обичам те.-прошепнах му и го хванах за ръката.

*******
Съжалявам,че главата е доста кратка,но скоро предстои края на историята и интересното тепърва предстои.Съвсем скоро ще разберете кой е преследвача и какво ще се случи за напред с Дейв и Елизабет.
Ако,все пак ви е харесала ударете по един вот.
Не забравяйте и да коментирате,знаете,че мнението ви е важно за мен.
Искам също така да ви съобщя,че  съвсем скоро ще публикувам нова история и много се вълнувам,надявам се,че ще ви хареса...
Обичам ви 💞💞💞💞