15: You're the bad boy that i always dreamed of

4.7K 380 30
                                    

Нямам проблеми с алкохола.-казах твърдо,без да го поглеждам в очите.

-Ако не ти се говори за това просто кажи,но недей да ме лъжеш.-каза с удивително тих,но пропит с гняв глас.

Имах чувството,че ще заблъска по волана всеки момент или ще ми се разкрещи,или пък ще подкара с бясна скорост и ще се разбием някъде.

-Закарай ме вкъщи.-казах тихо и се обърнах да го погледна.

-Няма да се измъкнеш толкова лесно.Очаквам отговори в най-скоро време.-погледна ме за кратко,а после потегли от паркинга.

-Не ми пука какво очакваш!-викнаха з.-Намерил кой да ми чете конско!Най-голямата пияница в университета!

-Не ставай кучка,Лиз.-стисна волана,а кокалчетата му побеляха.

-Аха,значи е тъпо,когато се държа като кучка,а пък е страхотно,когато ти се държиш като задник,така ли?-просъсках.

-Нищо не разбираш.-в гласът му се долавяше напрежение.Всеки момент щеше да се разкрещи.-Одеве не се държах като задник.Казах истината.

-Аз също казах истината току-що,Дейв.

Усетих как сълзите започнаха да парят в очите ми и стиснах колана на седалката,за да не се разцивря.Само това оставаше,да се разрева пред него и да покажа,че думите му наистина ме нараняват.

Потънахме в мълчание и не казахме нито дума,докато не стигнахме до сградата с апартаментите ни.

-Съжалявам,Лиз.-каза тихо.

-Не,ти за нищо не съжаляваш.-блъснах вратата на колата и тръгнах със залитане към входа.-Всеки път като кажеш,че съжаляваш на следващия ден си връщаш думите назад.

Той ме настигна и прекара ръката ми през врата му.Вдигна ме от земята и ме понесе на ръце.Отказах да се съпротивлявам.Нямаше никакъв смисъл.

-Просто така е най-добре,приеми го.Ти сама го каза.Това между нас не би довело до нищо добро.

-Аз не искам да има нищо между нас.Но,не искам и да се държиш така ужасно с мен.Да ме целуваш днес,а утре да кажеш,че е било грешка и,че съжаляваш за целувката.-избъбрих набързо,докато той отключваше вратата на апартамента ми с ключа,който му дадох.

Постави ме измежду завивките и ме зави до брадичката.Донесе ми чаша с вода и два апирина и ги остави на нощното шкафче.

-Когато се събудиш ги изпии.

-Тръгвай си.-казах му.Не понасях начина,по който се държеше с мен.

-Добре.

-И,Дейв?

-Да?

-Когато се напиеш не ме търси.

-Няма.Обещавам.

Излезе и затвори вратата след себе си.Пресегнах се и изпих хапчетата.Сълзите пак напираха в очите ми.Не можех да спя,какво си мислеше този тъпанар?!Взех лаптопа си и видях,че имам две нови съобщения.

@i_saw_you:10 минути,след като разбивачът на сърца Дейв Бел те изпрати на паркинга с думите,че целувката ви е била огромна грешка.

Към съобщението имаше прикачен видеоклип.Пуснах го и се показа мъжката тоалетна в кафенето,където ходехме на обяд.Не знаех,че има камери в тоалетните.Това беше отвратително,за Бога.Вратата се отвори и видях къдравата коса на Хана и Дейв,който я целуваше.Те не само се целуваха.Той плъзна ръка по бедрото и и се изгуби под полата и.Повдигна я и я качи върху мивката.Тя започна да разкопча коланът на джинсите му,а той целуваше врата и.

-Ти си лошото момче,за което винаги съм мечтала,Бел.-каза тя учестено.

-Майната ти!-викнах и тряснах капака на лаптопа.

Скочих от леглото и излязох на терасата.Запалих си цигара,тряснах вратата и втренчих поглед в терасата на апартамента отсреща.Нямаше никого.Вътре може и да имаше някой,но терасата беше празна,а и не можех да видя от толкова далече.Допуших цигарата си с треперещи ръце и се върнах вътре.

-Иска да полудея,това иска.-прошепнах и отново отворих лаптопа.Трябваше да видя и второто съобщение.

-Успокой се,Елизабет.-казах ядно и въздъхнах дълбоко.Отворих второто съобщение.

Имаше моя снимка как се наливам с шотове в бара.Точно бях вдигнала едната чашка о отмятах глава назад,а барманът ми се хилеше от осрещната страна.По лицето ясно си личаха размазаната ми спирала и следите от сълзи.Също така се виждаха и всички празни чашки.

@i_saw_you:Пиеш в 14:00.Напиваш се след разговор с Дейв Бел.Алкохоличка ли надушвам?Не знаех,че си такова момиче,Лизи...През първите няколко дни си мислех,че си добра,мила,леко скучна дори...Но,после взех личната ти карта...

-Не,не,не!-изкрещях и запонах да скубя косата си,избухнала в неудържим плач.

Точно така!Той знаеше всичко!Това имаше предвид,когато каза,че има коз срещу мен.Личната ми карта му беше открехнала вратички.Господи!Той беше наясно с цялото ми минало!Заплашваше ме с него.Ако на играех по правилата ми,всичко щеше да отиде по дяволите.Всички щяха да разберат за истинската Елизабет Гранд.Това не биваше да се случва.Никога.При никакви обстоятелства.

**************
Реших днес да ви пусна и тази глава,защото е малко по-кратка.
Какво мислите до тук?
Хайде хора искам да видя коментари и гласове,за да знам дали ви харесва.Дали одобрявате развитието на действието или не и така нататък.
Коментирайте!
Обичам ви 😍😍

StalkerWhere stories live. Discover now