Stalker

40

Беше ми лошо.Много лошо.Краката ми трепериха,дланите ми се потяха,повръщаше ми се и ми се виеше свят.Не можех да дишам,мислите ми бяха пълна каша,а стомахът ми бе на топка.Исках да плача много,да не спирам да плача.Но,не можех.Знаете ли го това чувство,когато искаш да плачеш,защото сълзите ще отмият болката и страха,но не можете.Задушавах се от емоции,паниката беше превзела цялото ми съзнание.

Погледнах към Дейв.Челюстта му беше стисната,цялото му тяло беше напрегнато.Караше много бързо,а кокалчетата му,които стискаха волана бяха побелели.

-Аз съм виновна,Дейв...-сълзите започнаха да се стичат от очите ми като порой.-Аз съм виновна.Ако не се беше забъркал с мен,той нямаше да влиза у вас.Аз те забърках в цялата тази гадост.

-Не си виновна за нищо,Елизабет!-изкрещя,обезумял от ярост.-Не си виновна,че тоя е някъв луд неноралник.Не си виновна,че нещо му е сбъркано на тъпото копеле!Мамка му,ще го убия!Ще го убия,само да разбера кой,светът тесен ще му се стори!-блъсна силно по волана и аз подскочих.-Скапан нещасник,ако разбера,че има ключ за у вас или,че е влизал...Господи!Мъртъв е.Мъртъв е!

Сълзите ми секнаха.Ами,ако беше влизал вкъщи...Ами,ако беше влизъл,докато съм сама или,докато спя...или,докато съм в банята.Господи!Кога животът ми се бе превърнал във филм на ужасите?

-Не мога да разбера какво иска...-прошепнах.-Не мога да разбера защо го прави.Ами,ако иска да ме убие?

-Не ми пука какво иска!Не ми пука,дали е болен или е луд ,или е сбъркан.Не ми пука защо го прави!И спри да мислиш,дали ще ти направи нещо,защото ще му счупя всяка кост в тялото,ще му навра скапания фотоапарат в задника и ще го накарам да изяде всички снимки,които е направил!Ще го осакътя,мъртъв е.Запомни ми думи,ще го убия.

Дейв беше толкова бесен,че в този момент ме плашеше.Звучеше,все едно се беше побъркал.Побъркан.Луд.Дейв.Преследвача.Побъркан.Луд.Ами,ако Дейв е преследвача?

"Господи,Елизабет!",крещеше съзнанието ми.-"Защо мислиш такива простотии?Как Дейв ще влезе в дома си и после ще търаи,кой е влизал?И ще се заплашва сам?!".Побърквах се.Това беше.Побърквах се.Откачах,бавно,малко по-малко.Съмнявах се във всички и във всичко.Той искаше това.Той искаше да полудея.Нямаше да му го позволя.

-Стигнахме.-каза Дейв равно.Огледах се.Намирахме се на паркинга срещу нашия блок.-Ако е някой,който учи в колежа,апартамента ще е празен.Ако не е,още сега ще го убия.

-Страх ме е.

Той загаси колата и се обърна да ме погледне.Обви лицето ми в шепите си и ме целуна.Дълго,обещаващо,жадно,вкарвайки цялата си емоция на която беше способен.

-Ако искаш остани тук.Аз ще се кача и ще разгледам.

-Не,по дяволите,ще дойда.-викнах,изведнъж изпълнена с адреналин и гняв.-Ще дойда!Искам да видя апартамента му,искам да видя,дали има нещо вътре,което сочи към мен.

Излязох от колата и преплетох пръсти с неговите.Влязохме в сградата и поехме към стълбището.Блокът отвътре беше с огледално разположение на нашия,така че се ориентирахме лесно.Застанахме пред вратата,която водеше към въпросния апартамент.

Пресегнах се да натисна дръжката.Беше заключено.Това означаваше,че няма никого.Дейв ме дръпна от вратата и я изрита с всичка сила.Вратата буквално щеше да се разкачи от пантите.Залюля се заплашително и се блъсна в стената.

-Мамка му,Дейв,спри!-хванах го за ръката преди да влезе.

-Какво става?

-Страх ме е.Страх ме е от това,което ще заварим вътре.-имах някакво лошо предчувствие.-Имам гадното чувство,че ще видим неща и ще разберем неща,които ще ме побъркат.Ами,ако е по-луд,от колкото си мислим?

-Колко по-луд може да е от човек,който има ключ за чужд апартамент?-изгледа ме внимателно.-Той така или иначе е луд.Просто ще разберем колко точно и има шанс да разберем кой е.

-Трябваше да се обадим на Мат,той ще се ядоса,че сме дошли без него.-казах и прехапах устна.

Дейв обаче беше напълно решен да влезе още сега.Не можех да го спра.Не биваше да съм такава страхливка.Пеистъпих след него към вратата.

-Брат ти ще го мислим после.Сега имаме друга работа.-каза и ме улови за ръката.

Ходех зад него по коридора.Разположението на стаите беше по-различно,въпреки,че сградата беше като нашата.Не виждах нищо от гърба на Дейв,но не изгарях и от желание.Той отвори първата врата.Баня.Мина на следващата.Отвори я и спря на място.Почти не се блъснах в гърба му.

-Тръгвай си!-каза и рязко се обърна.Взе да ме избутва от апартамента,закривайки гледката ми към стаята.-Тръгвай си!Прибери се брат си,аз ще дойда след малко.

-Какво ти става,Дейв?-викнах,когато вече бях избутана от апартамента.-Защо дойдохме,ако няма да видя.Това засяга мен.

Той изглеждаше меко казан в шок.Очите му бяха разширени,през лицето му преминаваше ужас.Никога не бях виждала такова изражение.Беше видял нещо.

-Какво видя?-попитах и преглътнах тежко.

-Моля те,Лиз,прибери се.-звучеше почти отчаяно.

-Какво видя?-гласът ми стана твърд.Избутах го от пътя си и влязох право в апартамента.

-Лиз!-викна той след мен.Радвах се,че всички бяха на лекции и никой не ни чуваше и нямаше опасност да ни хванат.

-Трябва да видя!-казах решително и влязох през вратата на стаята,която зееше отворена.
-Господи!

Първо видях прозореца към терасата,която гледаше към моята.Пердетата бяха дръпнати.Пред прозореца имаше стойка и на нея бе поставена камера за видео заснемане.До нея имаше масичка.Върху масата имаше бинокъл,фотоапарат,пепелник,препълнен догоре с фасове.Имаше и пистолет.За пръв път през живота си виждах пистолет.Там имаше пистолет.Погледът ми се плъзна по стената острани.Имаше телевизор-плазмен.До него имаше наредени дивидата на една полица.Всеки диск имаше номерче на дръбчето.Не,това не беше номерче,това беше дата.Преместих поглед от телевизора на другата стена.И тогава замръзнах.Целия свят се срути в краката ми.

-Лиз...-започна Дейв,очаквайки реакцията ми.Цялата му ярост се беше изпарила от ужас.

Стената срещу мен представляваше мен.Буквално.От пода до тавана и от тавана до пода имаше мои снимки.Малки,големи,черно-бели,цветни.В кафенето,в университета,на терасата,на улицата,в колата,в магазина.Имаше мои снимки вкъщи.Снимки,които няма как да бъдат заснети,освен,ако не е бил при мен.Имаше снимки как седя на дивана в хола,как готвя,по дяволите,имаше снимки как излизам от банята.Имаше снимки как се къпя.Имаше снимки как спя.И бях снимана отгоре.Бях снимана гола в банята,бях снимана по бельо вкъщи.Бях снимана всякак.Снимки,чието заснемане беше невъзможно.

Хукнах към телевизора на отсрещната стена,взех да бърникам дисковете.Трескаво исках да взема този,на чието гръбче беше изписана вчерашната дата и успях да ги разпилея по земята.Взех произволно някой и го натиках в дивидито.Включих телевизора и зачаках.

Всички опасения,които имах преди свкунди се потвърдиха.С Дейв седяхме на дивана.От долу на записа се изписваше и часа.Малко преди полунощ.Натискахме се.След малко вратата се отвори и влезе брат ми.

Спрях да гледам записа.В целия ми апартамент имаше видео камери,сякаш бях попаднала в някакво смахнато шоу.Дейв още зяпаше телевизора и тогава побесня.Ако,одеве в колата беше бесен,сега беше полудял.Разби телевизора,взе да събаря всички дискове,хвана камерата и фотоапарата и ги строши в земята.Челюстта му се стегна и тъй като нямаше какво повече да руши взе да блъска юмрук в ствната.

Излязох от тази стая и влязох в тази до нея.В ъгъла на стаята имаше олтар,ако щете ми вярвайте,в шибаната стая имаше олтар.Имаше запалени свещи около мои снимки.Исках да бутна свещите и да запаля целия апартамент,но така щях да изчезнат уликите.Имаше легло по средата на стаята.Спалня.На едната от възглавниците имаше бельо.Вдигнах едни бикини и ги разпознах.Това бяха мои бикини.Беше ми крал дрехите,бельото,личното пространство,а аз не бях разбрала.

Всичко ми дойде в повече.Не знаех какво да правя,просто не знаех.Плъзнах се по стената и седнах на пода.Започнах да плача.Неудържимо,така както никога не бях плакала до сега.

След малко усетих как Дейв ме вдигна от пода,притисна ме до гърдите си и ме изнесе от апартамента.Аз не спирах да плача,стискайки тениската му и проклинайки деня,в който този нещастен ненормалник се беше родил.

*******
Здравейте!Тази глава стана баси драмата 😂.Искам само да ви кажа,че утре няма да има глава,защото няма да съм си вкъщи.Също така краят на историята наближава.НО,не се бойте ще има втори сезон 😂.
Обичам ви 💗