(Слушайте песента, за повече настоение^^)
16.09.2016г.
Сеул, Южна Корея ( 08: 30 a.m )
.………………………………………………...
Трудно бе да се опише колко неудобно и неловко се чувстваше Джимин през остатъка от часа си.
След случката с онова момче, той сякаш беше ефектиран и поради някаква незнайна причина едва успя да отговори на учителката, която всъщност се оказа и негов класен ръководител.
След преминаването през краткото представяне пред остатъка от класа, което включваше най-обобщена информация за себе си, Чим най- накрая бе свободен да седне.
Изборът на място обаче не бе голям и момчето се видя принудено да се настани на единствения свободен чин, някъде назад в края на едната редица.
За момента учителката само представяше себе си и предмета, по който преподаваше, или най- просто казано нямаше нищо по- важно, което да правят за часа.
Оранжевокосият обаче знаеше, че първото нещо, което можеше, а и трябваше да направи бе да обърне пълното си внимание към учителя отпред, още повече, че беше закъснял с десет минути.
И той наистина опитваше.
Или поне си мислеше, че опитва.
Но нещо вътре в него така и не му позволяваше да го направи. Полагаше максималните си усилия да се концентрира, но не можеше.
Случката с момчето от по-рано, сякаш го беше отнесла в друг свят. Нещо в него потрепна, когато видя очите му. Толкова красиви, но в същото време и дълбоки. Все едно можеше спокойно да потъне в тях.
От друга страна сякаш за част от секундата му се стори, че ги бе виждал и преди.
Знаеше, че сигурно приличаше на пълна откачалка отстрани.
Все пак не можеше да го познава, щеше да си спомни, ако бе така, нали!?
Но въпреки всичко, някъде, дълбоко в себе си той бе убеден, че е така. Наречете го шесто чувство, но наистина можеше да се закълне, че тези очи, тези сини очи, беше виждал и преди.
Отнесен в размисли, Джимин буквално подскочи на мястото си, когато вратата на класната стая се отвори отново, като че ли с трясък, а през нея не влезе.... момиче!?
Тъмнокоса, слаба фигура, на пръв поглед не много по- висака от него спря на място, когато се оказа на няколко сантиметра разстояние от учителката им.
Тежкото дишане, както и леко зачервените ѝ бузи,подсказваха на Чим, че тя всъщност бе тичала дотук.
- Госпожице Мирабел! Мога ли да знам причината, поради, която си позволявате да закъснявате за часа ми!? - попита учителката, опитвайки се да задържи строгостта в гласа си, но не много успешно.
- Аз...съ- съжалявам... за за- закъснението... - отвърна само въпросното момиче, опитвайки се да си поеме правилно въздух между думите.
- Ах, какво да ви правя!?- възкликна леко уморено жената, поклащайки глава настрани. - Сядайте си бързо на мястото, но подобни неща да не се повтарят! - каза примирено тя, усмивката отново намерила си място на лицето ѝ.
- Обещавам! - потвърди уверено момичето, насочвайки се право към чина си.
Асимилирайки случилото се дотук, Джимин най- накрая реши, че е време да спре да мисли за странични неща и да се фокусира върху думите на учителя.
Плановете му обаче, бързо се изпариха, когато усети леко потупване по едното си рамо. Извръщайки поглед към въпросния човек, оранжевокосият бързо разпозна момичето от преди малко.
- Ъъъм... седнал си ми на мястото... - каза тихо тя, стараейки се да не вдига много шум.
Джимин само извърна погледа си надолу, премествайки раницата си от съседният стол- на земята.
- Аз... съжалявам,но просто нямаше други свободни места... - обясни тихо той, стараейки се да не предизвиква излишно внимание.
Надеждите му обаче рухнаха толкова бързо, колкото и се появиха, когато глас от началото на стаята не ги повика.
- Мирабел и Джимин, има ли някакъв проблем!? Какво толкова се случва, че още не можете да намерите местата си!? - попита изведнъж учителката, карайки останалите ученици да обърнат вниманието си отново към тях.
- Няма никакъв проблем, госпожо! Просто оправяме едно дребно недоразумение. - отвърна кротко момичето, изненадвайки Чим дори още повече.
- Радвам се, че се опознавате, но предпочитам да правите това след часа. - обясни спокойно учителката, давайки ясен знак на въпросните двама да бъдат по- тихи.
Сядайки лежерно на стола си, тъмнокосата не изчака много преди да се обърне към съседа си.
- Хей! - изшептя тихо тя,но достатъчно, за да бъде чута от Джимин.
- Мисля, че не се познаваме... Поне не и официално... - продължи след това , правейки леки паузи, за да не бъде отново хваната от преподавателя.
- Аз съм Мирабел. - представи се накрая тя, усмихвайки се мило на оранжевокосия.
- Джимин. - отвърна той, споделяйки усмивката ѝ.
….......................
Приблизително час и половина по- късно, когато повечето часове се бяха изнизали също толкова неусетно, колкото и бяха започнали, Джимин и Мирабел все още бяха заедно.
За малкото време, в което се опознаха, двамата наистина харесаха компанията на другия.
Разгръщаха най- различни теми, та дори се смееха понякога.
Това честно казано малко или много предразположи Чим, карайки го да се отпусне и да погледне по- ведро над нещата.
В момента обаче течеше обедната почивка, която учениците използваха, най- вече, за да разпуснат напрежението и да се заредят с нови сили в училищното кафене.
Точно към това място се бяха запътили и двамата ни герои.
Приближавайки се към въпросната кафетерия обаче, отново обгърнати в сладки приказки, Мирабел изведнъж спря да върви, знаковавайки се на място, удряйки се леко по челото.
- Ама, че съм отвеяна! - възкликна тя - Забравих, че се бях разбрала с приятелите ми, да обядваме заедно. - обясни набързо след това.
- Искаш ли да дойдеш с мен!? Тъкмо ще ви запозная! - попита въодушевено, като ентусиазмът ѝ се долавяше от километри.
- Оу, ами не искам да ви нахалствам... - отвърна само Чим, свеждайки поглед към земята.
-Глупости, те много ще се радват да се запознаят с теб. - веднага го опроверга момичето, възобновявайки крачката им.
-И двамата са в съседния клас, но въпреки това прекарваме доста време заедно!- започна да обяснява разпалено тя. - Познавам ги от толкова време, че направо щях да се пръсна от радост, когато разбрах, че всъщност Чонгкук и Техьонг са влюбени един в друг. - разказваше весело Мирабел, като щастлива усмивка отново украси лицето ѝ.
Осъзнавайки бързо какво всъщност беше чул, Джимин направо му идваше да си глътне езика.
Чонгкук и Техьонг бяха мъжки имена...
Това значеше ли....., че те двамата бяха...!?
Спирайки на място, той просто продължи да усмисля информацията, докато Мирабел просто продължаваше да върви напред, обяснявайки нещо доволно. Отстрани гледката бе повече от комична и Джимин наистина би се засмял, ако не беше толкова шокиран.
Усещайки, че няма никой до себе си, тъмнокосото момиче се обърна леко, забелязвайки, че оранжевокосият беше на около два- три метра разстояние от нея. Скорострелно скъсявайки дистанцията, тя само застана пред него, разтръсвайки го леко. Това честно казано помогна на Чим да слезе обратно на земята, опомняйки се до една известна степен.
Имаха късмет, че коридорите не бяха токова натоварени в момента и нямаше много ученици покрай тях.
- Хей, Джимин, какво стана!? Да не получи някакъв пристъп? - попита леко притеснено тя.
- Какво!? Не аз просто... - отвърна леко объркано момчето, тръсвайки леко глава.
- Стресна се, когато ти казах, за Чонгкук и Техьонг, нали!? - попита Мирабел, скръствайки леко ръце пред гърдите си, убедена в отговора на другия.
Джимин кимна леко.
По някаква причина се почувства виновен, заради рязката си реакция.
Никога не е бил предубеден.
Не е мразил или ненавиждал хомосексуалните за това, което са или не, просто самата мисъл, че след броени минути, щеше да се запознае с такива хора, малко или много го шашна.
- Виж, ако имаш нещо против тях, ми кажи, защото аз наистина ги ценя много като приятели и не харесвам, когато някой ре.... - започна наново тъмнокосата, този път по- сериозна от всякога.
Нямаше онази весела изкрица в очите ѝ, на нейно място сега бяха застанали недоверието и гнева, които сякаш можеха да изпепелят някого само с един поглед.
- Не, не, нямам нищо против тях, просто самата мисъл, че ти го приемаш толкова спокойно и сега ще ме запознаеш с тях, без да ме познаваш толкова добре, малко ме стресна. - обясни набързо Чим, надявайки се да не е оставил грешно впечатление у Мирабел.
- Спокойно, те са готини! Ще те харесат, обещавам. - възкликна радостно тя, показвайки прелестната си усмивка отново.- Хайде, трябва да побързаме, преди почивката да е свършила. - съобщи след това, дърпвайки Джимин веднага след себе си, без да чака отговор.
.......................
Околко петнадесет минути по- късно, вече в кафенето, удобно настанил се на масата на Мирабел, Чонгкук и Техьонг, оранжевокосият сладко похапваше порцията си пържени картофки, смеейки се от време на време на глупостите, които ръсеха останалите, или по- точно Техьонг .
В интерес на истината, Джимин реално беше притеснен от факта, че ще се запознае с двойката младежи, още повече когато знаеше за тяхната връзка. Беше му конфузно и леко неудобно да говори затова и мнението си относно темата, но когато се запозна и прекара малко време с приятелите на Мирабел, той разбра, че всъщност те бяха много по- добри от представите му.
Чонгкук по начало бе по- затвореният от двамата и лека хладнина се усещаш в погледа му, показвайки, че трудно би се доверил на всеки.
Чим обаче бързо намери общ език с него и неловката обстановка между тях не трая дълго.
От другата страна обаче, Техьонг бе по- отворения, този който винаги бе с усмивка на лице,колкото и странна да бе тя.
Този който обичаше да се шегува с останалите, без да се интересува от чуждото мнение за себе си.
Макар и толкова различни на пръв поглед, двамата отлично се допълваха.
И Джимин видя това.
Макар да не показаха голяма физическа близост навън и въпреки честите обиди, които си подхвърляха по адрес на другия, погледите, които си разменяха говореха повече.
В тях се четеше толкова много обич, толкова неподправена и някак детска.
Макар и толкова млади двамата бяха изградили силна връзка помежду си, първо като приятели, а сега и като двойка.
Много хора можеха да им завидят, за това, което имаха те - помежду си, дори и Джимин.
Смеейки се на поредната тъпа шега, която току- що бе изръсил Те, и на последвалия коментар, който гаджето му направи след това, Джимин само извърна стойката си леко настрани, опитвайки да не се разплаче от смях.
Това му действие обаче, макар и неволно, привлече вниманието на още един определен ученик, които спокойно разпускаше сред компанията на приятелите си, няколко маси по- напред.
Вдигайки леко глава, така че да поизправи стойката си, оранжевокосият, избърса една стекла се от окото му сълза, оглеждайки периметъра отвеяно.
Неволно засичайки погледа си с този на другото момче, за втори път днес, двамата сякаш бяха готови да потънат отново някъде далеч, в свой собствен свят.
Джимин, не можеше да повярва на случващото се. Отново щеше да го направи, но този път напълно осъзнавайки действията си.
-.... щях да се пребия, ако не беше... - Техьонг, който продължаваш да разказва нещо, изведнъж се сепна, виждайки в какво състояние бе изпаднал новодошлият. - Хей, Джимин, добре ли си!? Какво толкова гледаш? - попита след това той, проследявайки погледа му.
Останалите също се присъединиха.
- Някой май си пада по 'господин Популярен'. - вметна Чонгкук, карайки гаджето си и момичето срещу него да се засмеят.
Чувайки това, оранжевокосият сякаш се опомни на секундата, извръщайки поглед към тях.
- М-моля!? - попита недоразбиращо той.
- Бандата на Шуга. - повтори отново Мирабел - Или още казано 'най- готините момчета в училище'. - поясни след това тя.
- Все още не разбирам... - отвърна просто Чим.
- Не ти и трябва. Тези момчета са толкова надути колкото и желани. Буквално всеки втори ученик тук, би дал всичко, за да спи с тях. - добави Кук, а останалите двама просто кимнаха в съгласие.
- Оу, ами приятелките им не правят ли проблем!? - попита леко объркано оранжевокосият.
- Там е работата. Свободни са, намат гаджета. - съобщи от другата му страна Мирабел.
- И аз на тяхно място не бих искал да се обвързвам, ако ме преследваха толкова отчаяно. - вметна помеждутото Те, спечелвайки си един кръвнишки поглед от гаджето си.
- Както и да е... - продължи Чонгкук-... Не всички са самотници, един от тях е зает. - припомни след това той.
Останалите само кимнаха положително,оставяйки Чим дори още по- объркан.
- Кой? - попита отново по-малкият.
В отговор Мирабел само извърна леко главата му настрани, карайки го да погледне точно във въпросното момче, което бе съзерцавал по-рано.
Момчето със сините очи.
- Той ли!?- попита някак несигурно Джимин, по необясними причини нядявайки се да греши.
Тъмнокосото момиче, само кимна леко, съгласявайки се.
Това малко или много разочарова оранжевокоското.
Почувства нещо странно, някъде вътре в себе си... може би гняв или дори ревност, но това нямаше логика, та той дори не познаваше въпросното момче.
Нямаше смисъл да го ревнува,нали!?
- Гаджето му обаче също си го бива. - изтъкна Те, спечелвайки си не лек удар по рамото, от гаджето си.
- Оо, я стига, знаеш какво имах предвид! - възрази русокосия, като другото момче само вирна "сърдито" нос настрани.
- Да, Ким Джени не е шега работа. - потвърди Мирабел.
- Смисъл!? - попита недоразбрало Чим.
- Да речем, че просто има труден характер. - добави тя.
- Де да беше само характера ѝ труден... - обади се след това Кук, извъртайки леко очи при спомена за въпросното момиче.
- Някой ще ми обясни ли кое е това момиче!? - попита вече леко изнервено Джимин.
Факта, че никой не казваше нищо конкретно и буквално игнорираха темата, направо го подлудяваше.
- Ким Джени, или още позната като 'принцесата' на училището е гадже на въпросният Шуга, за който ти споменахме преди малко. - поде най- накрая Мирабел. - Също така е и главна мажоретка на училищният отбор и едно от най- желаните момичета тук. Семейството ѝ притежава верига маркови магазини из цяла Корея, което автоматично я прави наследница на една цяла империя, или казано с прости думи 'фрашкана с пари отвсякъде'. - обобщи накратко тя.
- Като изключим това и факта, че разглезеното и дупенце са свикнали да получават всичко, което пойска, характера ѝ също не е за изпускане. - продължи Те, посягайки към полу- изпитата си кола.
- Родителите ѝ правят големи дарения на училището всяка година, затова и "изненадата", че баща ѝ наскоро стана заместник директор тук, просто повдигнаха егото ѝ още повече. - завърши накрая Кук, оставяйки Джимин с широко отворена уста.
Не беше истина, значи човека, който беше срещнал сутринта в коридора, не е бил просто някой случаен господин, а заместник директорът.
А още по - фрапиращото бе факта, че той бе и баща на гаджето на онова синеоко момче, явно казващо се Шуга.
- Носят се слухове, че двамата скоро ще се сгодят! - вметна изведнъж Те, вече изсърбал и последната останала капка от колата си.
Това буквално заби по-малкият в земята.
- Аз мисля, че той ще я разкара преди това! Личи си колко силно не я понася. Буквално едва издържа да стой до нея.- предложи Кук, поглеждайки към часовника на телефона си.
- И това е опция. - потвърди светлокосият, лежерно събирайки вещите си.
Настана лека тишина. Всеки правеше нещо свое си, докато Джимин просто усмисляше информацията дадена му дотук. Беше меко казано шокиран.
- Е, ние ще трябва да тръгваме. Почивката скоро ще свърши, а имаме физическо следващият час. - съобщи Чонгкук, вече събрал нещата си, изчаквайки гаджето си.
- Беше ни много приятно да се запознаем Джимин! Задължително трябва да излезем пак някой път. - възкликна Техьонг, не след дълго заставайки до гаджето си.
Оранжевокосият само се усмихна чаровно, помахвайки им леко за довиждане.
Не след дълго двойката само се отдалечи, като накрая съвсем се изгубиха от полезрението на Чим.
Оглеждайки се леко отнесено, момчето само забеляза, че кафетерията вече бе значително изпразнена. Тук - таме имаше по някой самотен ученик, но много от тях вече си бяха тръгнали.
'Сигурно бързат за часовете си' помисли си той.
Не след дълго Мирабел, която бе отишла до близкото кошче за смет, за да изхвърли остатъците и като цяло боклуците, които компанията им беше оставила, през цялото време прекарани в сладки приказки.
- Колко време е обедната ни почивка!?- попита отнесено момчето, реейки погледа си из голямото помещение.
- От 12: 10 до 13: 10 часа. - отвърна само тя
- След колко време започва нашият час!? - попита отново Чим, този път забивайки погледа си в тъмнокосата.
- Преди пет минути. - отговори тя, гледайки втренчено към часовника на телефона си.
Джимин единствено се оцъкли срещу нея.
Минута по-късно, разбрала какво всъщност беше казала, тъмнокоската грабна нещата си по най- бързия начин, хващайки ръката на другото момче,теглейки го право след себе си.
Чим нямаше време да реагира, момичето бе изненадващо силно.
Изравнявайки темпото си, наравно с нейното, той само се подсмихна леко.
Явно закъсненията бяха характерна черта за Мирабел.
И въпреки всичко нещо вътре в него обаче, твърдо му подсказваше, че приятелството му с това момиче, щеше да бъде едно наистина голямо приключение.
........................................................................
Тадаммммм..
Върнах сееее~
По- бързо отколкото очаквах, но пак е нещо...
Надявам се дългата глава да компенсира, за предната...
Би ми било интересно да знам мнението ви.
И дали очаквахте нещо подобно!?
Доста неща ми се събират напоследък и не знам кога ще се навия да ъбдейта пак, но се надявам да е скоро...
Съжалявам, ако има правописни грешки, или много чести повторения.
Айде, че много дълго взе да става...
Следващата глава - coming soon. ( не баш).